Той посещава училището в Хайделберг. През 1687 г. той отива в Базел с братовчед си, който е фогт на Рьотелн. Там той следва езици, математика и свободно изкуство. През Войната за Пфалцкото наследство французите отвличат баща му през 1689 г. Фридрих Кристоф се предлага да смени баща си като заложник и остава във френски плен, докато е платена исканата сума контрибуция. След това той става „корнет“ на конна компания във войската на Швабския имперски окръг. Той наследява от баща си малко по-късно една трета от Бонфелд. Маркграф Фридрих VII Магнус фон Баден-Дурлах го прави 1691 г. хауптман на драгонски регимент. При битка срещу французите в Кинциг той е тежко ранен с последствия. През 1692 г. той става камер-юнкер на маркграфа, 1699 г. обрист-вахтмайстер и 1700 г. обер-щалмайстер. През 1701 г. с 500 конника той успява да защити господството Рьотелн (в Льоррах) от французите.
Фридрих Кристоф фон Геминген е убит на 32 години на 4 октомври 1702 г. в Битката при Фридлинген. Трупът му не е намерен, вероятно е погребан с френски убити французи при Хюнинген, Франция. Множество владетелски дворове искат да назначат вдовицата му като дворцова дама, но тя откзва заради възпитанието на нейните деца: най-големият Фридрих Казимир е при смъртта на баща му на 8 години, най-малкият син Филип е на три месеца.
Вдовицата му Бенедикта Хелена му прави епитаф в капелата на замък Гутенберг.[1]
Синовете му основават клоновете „Бонфелд Обершлос“, „Бонфед Унтершлос“ и „Гутенберг“ в „2. клон (Бонфелд) на II. линия (Геминген, Гутенберг) на фрайхерен фон Геминген“.
Фамилия
Фридрих Кристоф фон Геминген се жени на 17 декември 1692 г. в Некарцимерн за Бенедикта Хелена фон Геминген (* 10 май 1674, Хорнберг; † 9 януари 1746, Гутенберг), дъщеря на Райнхард фон Геминген (1645 – 1707) и фрайин Мария Елизабета фон Найперг (1652 – 1722). Те имат пет деца:[2]
Фридрих Казимир (* 22 октомври 1694, Гутенберг; † 25 юни 1744, Вецлар), фрайхер на Геминген-Гутенберг в Бонфелд, женен на 27 октомври 1737 г. в Есинген с Елеонора Шарлота фон Воелварт (* 1юни 1718, Есинген; † 4 февруари 1783, Ансбах); 1. клон (Бонфелд Обершлос)
Бенедикта Августа (1696 – 1759)
Райнхард (* 19 ноември 1698, Дурлах; † 8 юни 1773, Карлсруе), фрайхер на Геминген, женен на 16 юли 1748 г. в Гутенберг с Мария Магдалена фон Беренфелс (* 15 декември 1708, Лар, Баден; † 2 януари 1780, Хайлброн); 2. клон (Бонфелд Унтершлос)
Филип (* 22 юли 1702, Дурлах; † 20 февруари 1785), женен 1731 г. с Елизабет Маргарета фон Ракниц (1714 – 1783); 3. клон (Гутенберг)
Литература
Carl Wilhelm Friedrich Ludwig Stocker: Familien-Chronik der Freiherren von Gemmingen, Heidelberg 1895, S. 102 – 104.
Stadt Bad Rappenau: Bonfeld. Heimatgeschichtliche Beiträge aus Vergangenheit und Gegenwart eines ehemals reichsritterschaftlichen Dorfes, Bad Rappenau 2000, ISBN 3-929295-62-8, S. 58f.
Rudolf Petzold: Bonfeld und die Freiherren von Gemmingen-Guttenberg (1476 – 1806). In: Heimatbuch Bonfeld, Stadt Bad Rappenau 2000, S. 54f.
Walter von Hueck: Stammfolge des Geschlechts der Freiherren von Gemmingen. Sonderdruck aus dem Genealogischen Handbuchs des Adels Band 37 (Freiherrliche Häuser A, Band VI). C. A. Starke Verlag, Limburg an der Lahn 1966
Günther Schuhmann: Gemmingen, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 178 f.
Genealogisches Handbuch des Adels, Freiherrliche Häuser. 1966 149
Източници
↑Adolf von Oechelhäuser: Die Kunstdenkmäler des Großherzogthums Baden (Band 4,4): Die Kunstdenkmäler der Amtsbezirke Mosbach und Eberbach, Tübingen 1906, S. 102/103 und Abb. Tafel XII.
