Филота (на старогръцки: Φιλώτας, Philotas) е македонски стратег по време на Диадохските войни през IV век пр. Хр. Той не трябва да се бърка с Филота, син на пълководеца Парменион и вероятно със сатрапа на Киликия Филота.

След смъртта на Александър Велики Филота е привърженик на имперския регент Пердика и след неговото убийство през 321 г. пр. Хр. на Нил се присъединява към Алкет и му помага в Кария против Асандрос. През лятото 319 г. пр. Хр. те са победени от Антигон I Монофталм в битката при Кретополис в Писидия. Алкет се самоубива, Филота с други попада в плен.^[1] През 316 г. пр. Хр. пленниците след бунт поемат контролата над скалния замък във Фригия, където били затворени. Обаче след четимесечна обсада те трябва отново да се подчинят на Антигон.^[2]

Филота отива в свитата на Антигон, за когото през 313 г. пр. Хр. по време на третата диадохска война завладява Милет.^[3] Малко преди битката при Ипсос 301 г. пр. Хр. Филота сменя страната и отива при Лизимах. От него той получава заедно с майстора на хазната Филитер осигуряването на Пергамон.^[4] След това неговата следа се загубва.

• Waldemar Heckel: The marshals of Alexander’s empire. Routledge, 1992, ISBN 0-415-05053-7.

Портал „Македония“