През 1741 г. той е доброволец в похода в Силезия при зет му пруския крал Фридрих II. След мирът той остава при него за компания и става генералмайор на инфантерията. През 1762 г. е фелдмаршал и гувернатор на Магдебург. Заради неспокойствие с нервния крал през 1766 г. той напуска и живее оттогава в Брауншвайг или в увеселителния си дворец Фехелде. Учени и хора на изкуството намират помощ от принц Фердинанд.
От 1784 г. той е болен и умира от пневмония във Фехелде и е погребан в градината му. По-късно е преместен в криптата на катедралата „Св. Блазии“ в Брауншвайг.
Фердинанд фон Брауншвайг е приет през 1740 г. ложата на масоните от зет му Фридрих II.[2] През 1783 г., също както Карл фон Хесен-Касел, е член на ордена на илюминатите и през 1786 г. е генерал-обермайстор на Азиатските братя.[3]
Литература
E. von dem Knesebeck: Ferdinand, Herzog von Braunschweig und Lüneburg, während des Siebenjährigen Kriegs, Hannover 1857/1858, 2 Bde. (Digitalisat: Band 1, Band 2)
.PNG)
