Универсидад Католика
Клуб Депортиво Универсидад Католика
Емблема на футболния клуб
Прозвище	Кръстоносците (Крусадос) Католиците (Ла Католика) Като
Основан	21 април 1937
Държава	Чили
Стадион	Сан Карлос де Апокиндо
Капацитет	12 000
Собственик	Хосе Мануел Велес
Президент	Луис Лараин
Старши треньор	Марио Салас
Първенство	Примера Дивисион
2024	5-о
Спонсор	DirecTV
Екипировка	Умбро
Уебсайт	cruzados.cl
Екипи и цветове
Домакин Гост Трети екип
Универсидад Католика в Общомедия

Клуб Депортиво Универсидад Католика (на испански: Club Deportivo Universidad Católica) е чилийски футболен отбор от столицата Сантяго. Създаден е на 21 април 1937 г. Играе в чилийската Примера Дивисион. Универсидад Католика е трети по брой спечелени шампионски титли (11) и купи на страната (4) след Коло Коло и Универсидад де Чиле, както и третият най-популярен отбор в Чили.^[1]

Корените на Универсидад Католика могат да бъдат проследени до около 1910 г., когато студенти от Католическия университет в Сантяго се събират да играят футбол, като често се изправят срещу свои колеги от Универсидад де Чиле. С времето се заражда идеята за основаване на професионален отбор и така на 21 април 1937 г. клубът е основан официално като едно от многото спортни направления на Католическия университет. Същата година отборът се включва в първенството на втора дивизия, където завършва на второ място след Универсидад де Чиле. През 1938 г. двата университетски отбора изявяват желание да участват в шампионата на първа дивизия, но организаторите на първенството решават да включат само един от тях. За да бъде избран един от тях е взето решение те да се включат в първия елиминационен кръг на Кампеонато де Апертура. Докато „католиците“ губят от Коло Коло с 6:2, „Сините“ завършват 1:1 в редовното време с Аудакс Италяно (след златен гол губят с 2:1) и отговорните лица решават, че футболистите на Универсидад де Чиле са се представили по-добре и така печелят място в елита.^[2] Все пак през 1939 г. и Универсидад Католика получава право да играе в първа дивизия.

Още в дебютния си сезон в елита тимът завършва на четвърто място, но в следващите години не се представя толкова добре и остава предимно в средата на класирането. На 12 октомври 1945 г. официално е открит новият стадион Индепенденсия, където се играят мачове от Примера Дивисион до края на 1967 г. През 1949 г. за 1,45 милиона песо в отбора пристига Хосе Мануел Морено от Ривър Плейт, който половин век по-късно е класиран на 25-о място в класацията на Международната организация за футболна история и статистика за футболист на 20 век (и пето място сред южноамериканските представители).^[3] С негова помощ и под ръководството на Алберто Бучикарди, Универсидад Католика печели първата си шампионска титла, завършвайки на четири точки пред Сантяго Уондърърс. Между март и май 1950 г. „католиците“ провеждат първото си европейско турне, като изиграват осем мача в Испания, Белгия и Германия (две победи, две равенства и четири загуби).^[4] Те печелят Международния Великденски турнир в Барселона след равенство със сборен отбор на Каталуния и победа над Саарбрюкен, а по-късно побеждават и Байерн Мюнхен.

Следващите няколко сезона отново завършват с посредствено класиране, преди Универсидад отново да спечели титлата през 1954 г., този път с минимална преднина. „Католиците“ завършват първата фаза на шампионата на първо място с точка преднина пред Коло Коло, а във втората остават на пето място, но с равен брой точки с Коло Коло, благодарение на равенството между двата тима в последния кръг. Така след събирането на точките Универсидад запазва точката преднина. Следващият сезон е на обратния полюс и отборът остава на последно място и изпада във втора дивизия. Още през 1956 г. обаче се връща в елита, след като завършва с равен брой точки с Депортес Ла Серена и печели баража срещу тях с 3:2. Следващата година Универсидад Католика се спасява от ново изпадане заради щастливо за тях стечение на обстоятелствата. „Кръстоносците“, О′Хигинс и Феробадминтон заемат последните три места с по 21 точки и се налага да изиграят минитурнир помежду си, за да определят изпадащия отбор, който се оказва именно Универсидад. На заелия третото място Сан Луис де Кийота обаче са отнети 13 точки заради нередовен играч и така този тим остава със 17 точки и отпада директно, а резултатите от минитурнира са анулирани.^[5] Следват нови посредствени сезони, за да дойде третата титла през 1961 г. В последния кръг „католиците“ и Универсидад де Чиле завършват наравно мача помежду си и остават с равен брой точки на върха на класирането. Нов мач трябва да определи шампиона, но и той завършва наравно. Така се налага да бъде изиграно трето „университетско дерби“ в рамките на една седмица, но е взето решение при ново равенство Универсидад Католика да бъде обявен за шампион заради по-добрата голова разлика. В крайна сметка обаче те надделяват с 3:2. Тази шампионска титла означава и място в турнира за Копа Либертадорес през 1962 г., където „кръстоносците“ стигат до полуфинал, загубен от бразилския Сантос. По това време Универсидад де Чиле вече е навлязъл в своята златна ера и до края на десетилетието печели пет шампионски титли, докато Универсидад Католика остава пет пъти на второ място. Все пак „католиците“ успяват да се преборят за четвъртата си шампионска титла си през 1966 г., а друга малка утеха е представянето на отбора за Копа Либертадорес, където още два пъти стига до полуфиналната фаза.

През 1970-те години привържениците на Универсидад нямат много поводи за радост. Отборът натрупва големи дългове, които водят до решението за продажба на земята под стадион Индепенденсия и неговото разрушаване.^[6] Кризата оказва негативно влияние и върху чисто спортните дела на тима. Така през 1973 г. той завършва на последно място и изпада във втора дивизия. Взе пак през 1975 г. Универсидад успява за втори път да спечели първентството на Примера Б и се завръща в елита. Значими успехи през следващите няколко години липсват, но поне личи желанието на клубното ръководство да стабилизира отбора, а в края на десетилетието е взето решение да се построи нов стадион.

В началото на 1980-те години Универсидад Католика успява да се измъкне от кризата, а с това се завръщат и успехите. През 1983 г. тимът печели за първи път в историята си Купата на Чили, както и единственото издание на Копа де ла Република. През 1984 г. печели петата си шампионска титла, а освен това отново играе в полуфиналтата фаза на Копа Либертадорес. Тогава се състои и второто европейско турне на отбора, като от седем мача в Испания са спечелени четири, а един завършва наравно. „Католиците“ печелят приятелските турнири Трофео Суидад де Аликанте и Трофео Суидад де Палма (след 3:2 срещу Барселона на финала). Успехите не спират дотук и след много силен сезон през 1987 г., Универсидад добавя към колекцията си още една титла на страната, оставяйки Коло Коло на десет точки след себе си (по това време за победа се дават две точки). Заради представянето си този състав – състоящ се само от чилийски футболисти – печели прозвището Валякът кръстоносец. Година по-късно е открит новият стадион Сан Карлос де Апокиндо.

Доброто представяне на отбора продължава и през 1990-те години. През 1991 г. Универсидад печели Купата на Чили след само една загуба и шест равенства в общо 17 мача. През 1993 г. стига до финал за Копа Либертадорес, където губи от Сао Пауло с общ резултат 5:3. Така бразилците печелят правото да участват в мачовете за Копа Интерамерикана срещу носителя на Северноамериканската Шампионска Купа, но заради финансови затруднения си издействат специално разрешение да участват не само в турнира за Копа Либертадорес, но и за Копа КОНМЕБОЛ (така ще изиграят повече мачове и ще имат повече приходи) и тъй като първият кръг на този турнир съвпада с мачовете за Копа Интерамерикана, през 1994 г. срещу костариканския Депортиво Саприса се изправя финалиста за Копа Либертадорес – Универсидад Католика. „Католиците“ губят гостуването си с 3:1, но на реванша печелят в редовното време със същия резултат, а в продълженията добавят още два гола. С общ резултат 6:4 те печелят първата си и единствена официална международна титла. До края на десетилетието отборът триумфира в турнира за Купата на Чили през 1995 г. и в Апертура през 1997 г.

Началото на 21 век не е белязано с успехите от последните две десетилетия на 20 век. Универсидад печели шампионската титла в турнира Апертура през 2002 г., след като побеждава на финала Рейнджърс де Талка с общ резултат 5:1. В турнира Клаусура през 2005 г. отборът отново триумфира с титлата, след като в университетското дерби първо печелят с 1:0 като гости, реваншът завършва 2:1 за Универсидад де Чиле, а при дузпите „католиците“ надделяват с 5:4. В редовния сезон тимът допуска само три гола в 19 мача, а вратарят Хосе Мария Булюбашич не получава гол в рамките на 1352 минути – рекорд за чилийското първенство и четвърто място в света.^[7] Същата година Универсидад играе полуфинал за Копа Судамерикана, където губи с общ резултат 3:2 от бъдещия шампион Бока Хуниорс. На 29 септември 2009 г. е създадено акционерно дружество Крусадос, което поема активите на футболния клуб от Католическия университет за период от 40 години и излиза на фондовата борса.^[8] През 2010 г. Универсидад Католика печели юбилейната си десета титла, като няколко кръга преди края изостава на седем точки от Коло Коло, но в крайна сметка успява да го остави на три точки зад себе си. Година по-късно печели четвъртата си Купа на Чили, след като разменя по една победа с 1:0 с Магаянес, а при дузпите надделява с 4:2. През същата 2011 г. подобрява чилийския рекорд за най-много изиграни официални мачове в рамките на една календарна година – 72 (23 в Апертура, 21 в Клаусура, 12 за Купата на Чили, 10 за Копа Либертадорес и 6 за Копа Судамерикана). През 2012 г. „католиците“ отново стигат до полуфинал в турнира за Копа Судамерикана, където отпадат от Сао Пауло с общ резултат 1:1 и допуснат гол на свой терен.

№	Нац.	Играч	Роден	Последен отбор
Вратари
1		Кристофър Тосели	15 юни 1988	юноша на отбора
12		Алваро Огалде	13 май 1997	юноша на отбора
21		Франко Костансо	5 септември 1980	Олимпиакос
25		Мигел Варгас	15 юни 1996	юноша на отбора
Защитници
2		Херман Ланаро	21 март 1986	Палестино
3		Раймундо Ребойедо	14 май 1997	юноша на отбора
4		Кристиан Алварес	20 януари 1980	Университарио
8		Пабло Алварес	7 февруари 1985	Насионал Монтевидео
13		Бенхамин Кусчевич	2 май 1996	Реал Мадрид (юн.)
18		Франсиско Сиералта	6 май 1997	юноша на отбора
26		Гийермо Марипан	6 май 1994	юноша на отбора
27		Хуан Карлос Еспиноса	5 юли 1991	Уачипато
29		Стефано Магнаско	28 септември 1992	Гронинген
30		Бастиан Кампос	13 март 1997	юноша на отбора
31		Валтер Ибанес	10 декември 1984	Алианса Лима
32		Марко Бискупович	30 юни 1989	Пуерто Монт
33		Алфонсо Паро	15 октомври 1989	Нюбленсе
Полузащитници
5		Томас Коста	30 януари 1985	Колон
6		Сесар Фуентес	12 април 1993	О′Хигинс
7		Кристиан Браво	1 октомври 1993	Гранада Б
10		Диего Рохас	15 февруари 1995	юноша на отбора
11		Фернандо Кордеро	26 август 1987	Унион Еспаньола
15		Мичаел Риос	19 юни 1985	Депортес Икике
17		Карлос Еспиноса	22 ноември 1982	Уачипато
19		Марк Гонсалес	26 февруари 1996	ЦСКА Москва
20		Фабиан Мансано	13 януари 1994	юноша на отбора
23		Марко Медел	30 юни 1989	Сантяго Уондърърс
24		Карлос Лобос	21 февруари 1997	юноша на отбора
28		Хайме Кареньо	3 март 1997	юноша на отбора
Нападатели
9		Хосе Луис Муньос	24 юли 1987	Евъртън
14		Давид Янос	27 юли 1989	Уачипато
16		Хейсон Варгас	15 септември 1997	юноша на отбора
22		Роберто Гутиерес	18 април 1983	Сантяго Уондърърс
Съставът е актуален към 7 септември 2015 г.

• Алберто Акоста
• Алберто Фуию
• Гари Медел
• Игнасио Прието
• Карлос Еспиноса
• Мануел Пелегрини
• Марио Лепе
• Милован Мирошевич
• Нестор Горосито
• Родриго Барера
• Серхио Ливингстън
• Хорхе Аравена
• Хорхе Варгас
• Хосе дел Солар
• Хосе Мануел Морено
• Хосе Мария Булюбашич

• Примера Дивисион:
  • Шампион (11): 1949, 1954, 1961, 1966, 1984, 1987, 1997 А, 2002 А, 2005 К, 2010, 2015 – 2016 K
  • Вицешампион (20): 1962, 1964, 1965, 1967, 1968, 1989, 1990, 1994, 1995, 1996, 1997 К, 1999, 2001, 2002 К, 2007 А, 2009 К, 2011 А, 2013 Т, 2013 А, 2014 К
• Примера Б:
  • Шампион (2): 1956, 1975
  • Вицешампион (1): 1937
• Копа Чиле:
  • Носител (4): 1983, 1991, 1995, 2011
  • Финалист (8): 1983, 1991, 1995, 2011 1958, 1961, 1962, 1982, 1984, 1989, 1990, 2013
• Копа де ла Република:
  • Носител (1): 1983
• Копа Либертадорес:
  • Финалист (1): 1993
• Копа Интерамерикана:
  • Носител (1): 1994

• Най-голяма победа:
  • в Примера Дивисион: 10:1 срещу Палестино, 3 септември 1994 г.^[9]
  • за купата: 10:0 срещу Сан Педро де Атакама, 24 май 2010 г.
  • в международни турнири: 6:0 срещу Минервен, 25 февруари 1997 г. и срещу Минерос де Гуаяна, 4 март 1997 г.
• Най-голяма загуба:
  • в Примера Дивисион: 9:2 срещу Аудакс Италяно, 1945 г.
  • в международни турнири: 7:2 срещу Емелек, 22 февруари 1962 г.
• Най-много поредни мачове без загуба във всички турнири: 21, 2013 г.
• Най-много поредни мачове без загуба за първенство: 29, 2005 г.
• Най-много поредни победи: 10, 1987 г.
• Най-много мачове:
  • във всички турнири: Марио Лепе – 639
  • в международни турнири: Марио Лепе – 76
• Най-много голове:
  • във всички турнири: Родриго Барера – 117
  • в международни турнири: Алберто Акоста – 19

• Официален сайт

п б р Примера Дивисион (Чили) Отбори през 2015/2016 Аудакс Италяно Депортес Антофагаста Депортес Икике Кобресал Коло Коло О′Хигинс Палестино Сан Луис де Кийота Сан Маркос де Арика Сантяго Уондърърс Уачипато Универсидад де Консепсион Универсидад де Чиле Универсидад Католика Унион Еспаньола Унион Ла Калера Предишни участници Артуро Фернандес Виал Бадминтон Барнечеа Грийн Крос Депортес Авиасион Депортес Валдивия Депортес Иберия Депортес Консепсион Депортес Ла Серена Депортес Мелипия Депортес Овайе Депортес Пуерто Монт Депортес Темуко Евъртън Кобрелоа Кокимбо Унидо Курико Унидо Лота Швагер Магаянес Навал де Талкауано Нюбленсе Провинсиал Осорно Рейнджърс де Талка Рехионал Атакама Сантяго Морнинг Сантяго Насионал Трасандино де Лос Андес Унион Сан Фелипе Феровиариос Свързани турнири Примера Б Копа Чиле Суперкопа де Чиле Кампеонато де Апертура Копа Либертадорес Копа Судамерикана Сезони 2010/2011 2011/2012 2012/2013 2013/2014 2014/2015 Други Национален отбор Футболист №1 на Чили