През 1244/1245 г. той е труше (Truchsess) в Щирия, от 1267 – 1272 г. той е маршал, през 1272 г. също съдия. Запазени са документи от 1227 до 1274 г., където е споменат, от които осем са издадени от него.
Улрих фон Лихтенщайн построява замък Фрауенбург (днес руина) в Северена Щирия, който е негово любимо място за пребиваване. Той често е в двора на херцог Леополд VI Бабенберг. Споменава се в Манески кодекс.
Фамилия
Улрих е син на Дитмар III фон Лихтенщайн (1164 – 1218) и Гертруд или Кунегунда (1140 – 1217). Той е женен за Перхта фон Вайценщайн (пр. † 12 март 1277), дъщеря на Алрам фон Вайценщайн и София. Неговите деца са:[1]
Улрих II (1250 – 1285), ∞ Кунигунда фон Голдег
Ото II/III (1252 – 1311), ∞ I. Агнес фон Вилдон, II. Димут фон Лихтенщайн-Николсбург († сл. 1265), III. Аделхайд фон Потендорф
↑ Slovenska beseda na Koroškem, Schrifttum und Dichtung von den Anfängen bis zur Gegenwart = Pismenstvo in slovstvo od začetkov do danes. ÖBV, Wien 1985, S. 22 – 23. ISBN 3-215-04304-1
Литература
Franz Viktor Spechtler: Frauendienst. Ulrich von Liechtenstein. (= Göppinger Arbeiten zur Germanistik; Band 485), Göppingen 1987, ISBN 3-87452-721-2.
Ursula Peters: Frauendienst (Jugendgeschichte). In Abbildungen aus dem Münchner Cod. germ. 44 und der Großen Heidelberger Liederhandschrift. (= Litterae; Nr. 17), Göppingen 1973, ISBN 3-87452-147-8.
Sandra Linden, Christopher Young: Ulrich von Lichtenstein. Leben – Zeit – Werk – Forschung. Berlin / New York, De Gruyter 2010.
Constantin von Wurzbach: Liechtenstein, Ulrich von. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 15. Theil. Kaiserlich-königliche Hof – und Staatsdruckerei, Wien 1866, S. 135 f. (Digitalisat)