Улрике Дрезнер следва право, германистика, англицистика и философия в родния си град, в Саламанка и Оксфорд. От 1989 до 1993 г. е научен асистент в Мюнхенския институт по немска филология, където през 1992 г. получава докторска степен с дисертация върху „Парцифал“ на Волфрам фон Ешенбах, която публикува през 1993 г. Изоставя академичното поприще, за да може да пише. Работи като учителка по чужди езици и екскурзовод, а от 1994 г. е писателка на свободна практика. Участва в редица интермедийни проекти заедно с художници и музиканти. Съосновател е на интернет форума за поетика и поезия www.neuedichte.deАрхив на оригинала от 2020-09-22 в Wayback Machine.. През 1996 г. Дрезнер се установява да живее в Берлин. През летния семестър на 2004 г. и зимния семестър на 2006 г. е гост професор в Института за немски език и литература в Лайпциг. Изнася лекции и в университетите на Мюнхен, Бирмингам, Майнц, Кил и Бамберг.
От 1999 г. писателката е член на ПЕН центъра на ФРГ.
Улрике Дрезнер посещава България през 2002 г. като участник в литературния форум „Думите – мост или пропаст? „Забранени“ думи“.[1]
Улрике Дрезнер започва творческия си път като поетеса. През 1995 г. публикува стихосбирката „Примки на паметта“[2], последвана от сонетния венец „Anis-o-trop“ (1997). Издава романа „Фотокопие“ (1998) и сборника с разкази „Пътешествия под клепачите“ (1999). Широк отзвук намира стихосбирката ѝ „Клетки, наети за през нощта“ (2001). Следват романът „Зестра“ (2002), сборникът с разкази „Hot Dogs“ (2004), стихосбирката „Сферична мълния“ (2005), романът „Игри“ (2005), поетическият цикъл „В средата на зимата“ (2006) и сборникът с есета „Красивите жени четат“ (2007).
Библиография
Wege durch erzählte Welten. Intertextuelle Verweise als Mittel der Sinnkonstitution in Wolframs 'Parzival', 1993
Verführung – Novellen von Goethe bis Musil, Herausgeber, 1994
