Търново (вилает Одрин)

Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.
Търново
Bayramlı
— село —
Турция
41.3067° с. ш. 26.8261° и. д.
Търново
Мармара
41.3067° с. ш. 26.8261° и. д.
Търново
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Надм. височина76 m
Население655 души (2000)

Търново (на турски: Bayramlı, Байрамлъ) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

География

Селото се намира на 14 километра североизточно от Узункьопрю, на десния бряг на Ергене. От Одрин е отдалечено на 67 километра, а от Цариград – на 225.

История

В 19 век Търново е голямо българско село в Узункьоприйска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Търново (Tirnovo) е село с 360 домакинства и 1745 жители българи.[1] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 391 български екзархийски семейства или 2117 души.[3] В село Търново имало осем махали: Дервенската, Киселаковата, Гърчовата, Клинчовата, Паспальовата, Гроздановата, Бадаяновата и Белчовата. Имало три църкви, двадесет дюкяна, майстори железари и две прамататници.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Търново се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности

Родени в Търново
  • Георги Петков Стоянов (1903 – 1944), български комунистически деец[6]
  • Георги Петков Тарълов (1910 – 1944), български партизанин, ятак[6]
  • Димитър Петков Грозданов (1910 – 1944), комунистически деец, член на РК на БРП в Горна Оряховица[6]
  • Димитър Димов (1903 – 1968), български партизанин и офицер
  • Димитър Попдимитров (1894 – 1968), български военен деец, полковник
  • Иван Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[7]
  • Ламби (Ламбро) Петков (Петров) Найденов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина[8]

Население

  • 1873 – 1745 души[1]
  • 1912 – 2117 души[3]
  • 1985 – 1060 души (548 жени и 512 мъже)[9]
  • 1990 – 954 души (482 жени и 472 мъже)[9]
  • 2000 – 655 души (341 жени и 314 мъже)[9]

Бележки

  1. ↑ а б Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 48-49.
  2. ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  3. ↑ а б Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.
  4. ↑ Никола З. Шумарев. „Низ ужаса на пламъците“, София, 2010, Издателство Макро Студио, стр. 113.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
  6. ↑ а б в Списък на убити партизани
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 561.
  9. ↑ а б в Yerelnet.org.tr, посетен на 24.10.2010, архив на оригинала от 4 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150604004345/http://www.yerelnet.org.tr/koyler/koy.php?koyid=243975, посетен на 24 октомври 2010