От доктринална гледна точка Трентският събор е най-важният в историята на Римокатолическата църква, като разграничава ясно религиозната теория и практика на католицизма от тези на протестантството. Съборът ясно формулира католическите доктрини за спасението, тайнствата и библейския канон и стандартизира богослужението в цялата църква, забранявайки местните вариации. Той засилва централизма в църквата и властта на епископите, подчинени единствено на папата. Съборът също подчертава нуждата от засилена религиозна и етична просвета в противовес на протестантската пропаганда.
Трентският събор уточнява църковната доктрина за богоубийството, измествайки нейния фокус от преобладаващата през Средновековиетоантисемитска интерпретация към разглеждането му като ежедневно действие, извършвано от християните, които вярват в Христос, но въпреки това извършват грехове.[1]
Различните протестантски движения имат различни виждания и становища по въпроса с признаването на съборите. ·Нехалкедонските църкви признават първите три събора, а Асирийската църква първите два.