Тибетската диаспора е разпространила будизма в много западни страни (в САЩ и европейски держави), където различните традиции са придобил популярност. [3] Сред нейните най – видни представители е 14-ия Далай ЛамаТензин Гяцо. Броят на нейните последователи, се оценява на между десет и двадесет милиона.[4]
Установяването на будизма в Тибет е няколковековен процес, при това в продължителен контакт с индийските първоизточници. По тази причина да се смята, че ученията на Буда са стигнали там в много чист и цялостен вид. Първите сведения за това са свързани с активността на живелия в първата половина на 7-и век крал Сонгцен Гампо (609 – 649). Повече от век след това неговият потомък крал Трисонг Децен (756 – 797) поканва двама велики учители – Падмасамбхава и Шантаракшита и те за първи път предават ученията на Буда в Тибет в цялата им пълнотата и това, което оставят в наследство по – късно става известно като „Старите Преводи“ или школата Нингма. Първи пристига ученият Шантаракшита, ръкополага първите монаси и започва изграждането на манастира Самие недалеч от Лхаса. Той обаче среща два вида трудности, с които не успява да се справи: негодуванието на тибетската аристокрация и местните демонични енергии. Тогава кралят кани почитаният като втори Буда Падмасамбхава, наричан в Тибет Гуру Ринпоче, който се справя и с едното и с другото. Той предава тантричнитемедитативни методи и оставя многобрийни „Скрити съкровища“ или Терми. Към края на царуването на Трисонг Децен, когато в страната са само учениците на Гуру Ринпоче и Шантаракшита, в столицата Лхаса се провежда съвет, на чийто диспути се решава от кои източници следва да се приеме Будизма, защото в Тибет имало и учители от Китай, които преподавали пътя на внезапното просветление, вероятно отговарящ на съвременния Чан или Дзен. Диспутите били безапелационно спечелени от Камалашила, ученик на Шантаракшита и оттогава насетне единствено учения дошли от Индия били приемани за автентични. Следва период от около век на разцвет на Будизма в Тибет, чийто апогей бележи царуването на третия от така почитаните Дхарма крале – Ралпачен.
Връщане на шаманизма
Възкачилият се след него на престола крал Лангдарма за краткото си царуване успява да разруши почти всички многобройни будистки манастири, които били вече построени из цял централен Тибет и следва дълъг период, през който се връща старата шаманска традиция на Тибет – религията Бон. Последвалите век и половина били трудни както за Дхарма, така и за Тибет, който така и не върнал силата си от времето на Трисонг Децен, а дори нямало и централизирана монархия. Манастирите били разрушени и само светските йоги поддържали приемствеността жива в семействата си. Останали също така и скритите учения – съкровища или Термите, които през следващите векове биват откривани и реализирани от еманации на ученици на Гуру Ринпоче наречени Тертони.
Новите преводи
През 11 век настъплението на ислямската династия на моголите в Индия допълнително ускорява преноса на ученията. Началото на периода на новите преводи или Сарма е пристигането на учения Атиша Дипанкара Шриджняна, поканен от кралското семейство Нари през 1040 г. Това също е времето на учители като Марпа Преводача, основател на Кагю, Кюнгпо Налджор основател на Шангпа Кагю, Кьон Кьончог Гялпо, основател на Сакя, Дромтонпа, ученик на Атиша и основател на Кадам и Долпопа Шераб Гялцен основал Джонанг. Някои от тях като Дрокми Лоцава, Бари Лоцава и Марпа Лоцава носят към името си тази почетна титла, която означава преводач. Докато за трите по-стари линии на Будизма в Тибет Нингма, Сакя и Кагю от централно значение са тантричните медитативни методи, то за по-късната школа Гелуг, вдъхновена най-вече от Кадам, по-типичен е Сутра подхода на постепенния път. Като основател на Гелуг се почита Дже Дзонкапа, учител на първия Далай Лама и Панчен Лама.
Будисткият монах Геше Кончог Ванду чете Махаяна сутри от старо копие на Тибетския КанджурТибетски будистки монаси в Румтек манастир в Сиким
Ученията на линията са събрани и пренесени през единадесети век чрез трите героични пътувания на Марпа Лодзава в Индия. Там той прекарва с Наропа и още множество учители около двадесет години. Впоследствие активността на Гампопа добавя към линията ученията на Кадам за постепенния път, както и многобройни манастири. Освен че се разраства, линията дава началото на четири големи и осем по-малки линии. Кармапа – главата на Карма Кагю, най-голямата от тези школи, е първият, който започва съзнателно да се преражда, което по-късно става типично за всички линии.
Има много Кагю манастири в Кхам, източната част на Тибет:
Трите най-важни центъра на Гелугпа приемствеността, които също се наричат „великите три“ Гелугпа университетски манастири на Тибет, са Ганден, Сера и Дрепунг манастири, близо до Лхаса:
↑Някога като алтернативен термин е използван „ламаизъм“, който произтича от китайското лама дзяо, за да се разграничи Тибетския Будизъм от Китайския Будизъм, известен при династията Хан като фо дзяо (или будистко учение), виж По пътя на Фо. Терминът е взет от западни философи и учени, например Хегел през 1822 година (виж Lopez, Donald S. Jr.Prisoners of Shangri-La: Tibetan Buddhism and the West. Chicago, University of Chicago Press, 1999. ISBN 0226493113. с. 6, 19f.), но е дискредитиран дотолкова доколкото предполага прекъсване между индийския и тибетския будизъм. (Conze 1993 г.).
↑През 2007 година Доклад на Държавния департамент на САЩ за религиозната свобода в Бутан отбелязва, че „Махаяна будизма е държавна религия...“ и че правителството на Бутан подкрепя както Кагю така и Ниингма. State.gov
↑Statistics on Religion in America Report -- The 2007 Pew Forum on Religion & Public Life Survey estimates that although Tibetan Buddhism adherents are less than 0.3 percent of the population, Buddhism has had a 0.5 net increase in reported adherents.
