Техеран استان تهران |
Местоположение в Иран |
Страна | Иран |
---|
Административен център | Техеран |
---|
Площ | 18 814 km² |
---|
Население | 13 267 637 души (2016) 705 души/km² |
---|
Шахрестани | 16 |
---|
Часова зона | UTC+03:30 |
---|
Техеран в Общомедия |
Техеран (на персийски: تهران) е един от 31 остана (провинции) на Иран. Разположен е в северната част на страната, в подножието на планинската верига Алборз. Заема площ около 19 000 km², населението е над 13 милиона (2016 г.). Провинцията е част от административния регион 1 на Иран. Административен център е столицата на страната, град Техеран.
История
Селища на територията на остана съществуват от няколко хиляди години. В района на планината Фирузкух са намерени руини, чието датиране ги свързва с четвъртото хилядолетие преди Христа. До преди 300 години централно значние има градът Рей. Градът Техеран се развива през втората половина на XVIII век и става столица на страната през 1778 г. след като на власт идва Каджарската династия.[1]
Остан Техеран се обособява като административна единица през 1942 г. Впоследствие неговите граници няколко пъти се променят, променя се и вътрешното му административно деление на шахрестани. През 2010 г. от остана отделят няколко града, сред които е Карадж, който става административен център на обособения остан Алборз.
География
Остан Техеран граничи на север с остан Мазандаран, на запад с останите Маркази и Казвин, на юг с Кум и на изток със Семнан.
Разположен е на юг от планинската верига Алборз и Каспийско море и се намира в земетръсна зона. Най-високата точка на провинцията е планината Дамаванд (5 678 м), най-ниската е равнината Варамин (790 м). Горите заемат над 330 km², пасищата се разпростират на над 12800 km². Големите реки са Карадж и Джайруд. Релефът е планински – на север и североизток се простират планините Алборз, Савадкух и Фирузкух, в южната част се намират планините Лавасанат, Шемиранат, Хасан Абад и Намак.[1]
Климатът се характеризира с четири сезона. Най-горещите месеци в годината са от средата на юли до средата на септември, когато температурите варират от 28° до 35°C. Най-студените месеци са декември и януари с температури между 7° и -5° C. В град Техеран зимата е умерена, а лятото е горещо. Средногодишните валежи са приблизително 400 мм, като максималните са през зимния сезон.[1]
Административно деление
Всеки остан в Иран се дели на шахрестани, които се състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Остан Техеран е разделен на 16 шахрестана.[2]
Шахрестани
Карта на остан Техеран
|
Шахрестан
|
Население
|
|
Техеран
|
8 737 510
|
Дамаванд
|
349 700
|
Рей
|
349 700
|
Шемиранат
|
47 279
|
Варамин
|
283 742
|
Шахрияр
|
744 210
|
Есламшахр
|
548 620
|
Робат Карим
|
291 516
|
Пакдащ
|
350 966
|
Фирузкух
|
33 558
|
Годс
|
316 636
|
Малард
|
377 292
|
Пишва
|
86 601
|
Бахарестан
|
536 329
|
Пардис
|
169 060
|
Гарчак
|
269 138
|
Население
Остан Техеран има над 13 милиона жители, което е около 17% процента от цялото население на страната. От тях над 12 милиона живеят в градове. Около 64% на градското население е концентрирано в столицата Техеран.[2]
Етническото мнозинство са персийци. Сред малцинствените групи най-многобройни са азери. Основната религия е шиитски ислям, религиозните малцинства са християни, евреи, бахаи.
Около 93% от населението на остан Техеран е грамотно (възрастова група над 6 г.)[3]
Икономика и транспорт
Останът притежава около 30% от икономиката и 40% от потребителския пазар на страната. На територията му се намират над 17000 производствени единици, което е 26% от техния брой в цялата страна. Тук се намират три язовира и две естествени езера, които осигурява водоснабдяването на селищата. Останът разполага с мрежа от пътища, част от която са големи автомагистрали. В столицата има няколко линии метро. Летищата са две – Мехрабад за вътрешни полети и Имам Хомейни за международни.[1]
Забележителности
Освен музеите и дворците на столицата Техеран провинцията притежава природни и исторически забележителности, голяма част от които са включени в националния списък на културното и историческото наследство на Иран:
- Танге Саваши – планински проход в шахрестан Фирузкух. Освен красиви долини и водопади тук се намира и един от историческите барелефи, изработени по нареждане на каджарския владетел Фатх Али Шах;
- Тепе Ваван – шахрестан Есламшахр;
- Тепе Алурд – шахрестан Шахрияр;
- Яхчал Таршанбе – шахрестан Есламшахр;
- Голе Ирадж – древна крепост, шахрестан Варамин;
- Кервансарай Хадж Кемал – шахрестан Робат Карим;
- Чешме Али – археологически комплекс край воден източник, шахрестан Рей. Тук се намира вторият барелеф, създаден за Фатх Али Шах;
- Кула Тогрол – шахрестан Рей.
Източници