Теоцентризмът (на гръцки: Θεός – „Бог“ + на латински: Centrum – „център“) е философска концепция, в основата на която стои разбирането на Бог като абсолютно съвършеното и най-висше битие, източник на целия живот и на всички блага.

Теоцентризмът е свързан с теизма и неговите принципи^[1]. На теоцентризма се противопостаят космоцентризмът и антропоцентризмът.

Теоцентризмът е най-разпространен през средните векове.

• Антропоцентризъм
• Космоцентризъм