Слокощица
Слокощица 42.263267, 22.701942 Слокощица
Общи данни
Население	1476 души[1] (15 март 2024 г.) 98,1 души/km²
Землище	15,043 km²
Надм. височина	550 m
Пощ. код	2533
Тел. код	0882 885 385
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	67461
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)
Кметство    – кмет	Венера Илиева- СДС
Слокощица в Общомедия

Слокощица е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

Село Слокощица се намира в Кюстендилската котловина, в полите на Осоговската планина, южно от град Кюстендил, в долината на река Новоселска. Селото е в непосредствена близост, на разстояние по-малко от километър, до град Кюстендил.

Купно село, включващо махалите: Баба Велинска, Ахчийска, Кудуска, Брезовска, Долна махала, Кашкина, Тренчовска, Рошковци, Марковци, Чутуранци.

Климат: умерен, преходноконтинентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Слокощица (1949-1955), община Кюстендил (1955-1958), община Жилинци (1958-1971) и община Кюстендил (от 1971 г.). [1]

Слокощица възниква като селище през Средновековието.

Споменава се в турски регистър от 1576 г. като Воденична долина, вероятно поради многобройните воденици по река Новоселска. В някои исторически документи от 1534 и 1644 г. е отбелязано и с имената Окошаница и Ослокошица.

През 1586 г. митрополит Висарион Коласийски, игумен на средновековния манастир „Благовещение“, намиращ се над селото (впоследствие разрушен) взема участие в църковно пратеничество до Москва, Русия.

През 1866 г. са регистрирани 76 домакинства с 504 жители.

След Освобождението започва бързо стопанско развитие. В края на XIX век селото има 19 552 декара землище, от които 820 дка зеленчукови и овощни градини, 300 дка пасища, както и се отглеждат 877 овце, 300 кози, 517 говеда и 205 коня. Основен поминък на селяните: земеделието (лозя, зеленчукопроизводство, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти. В селото има два тютюневи склада, две мелници и множество воденици.

През 1874 г. е построена новата църква „Покров Богородичен“, а през 1886 г. е възстановена и изографисана средновековната църква „Свети Никола“ в горната махала.

През 1910 г. е основано земеделско спестовно заемно дружество „Съгласие“. През 1910 г. е построено училището, а през 1922 г. се създава читалище „Просвета“.

Селото е водоснабдено и електрифицирано.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Съгласие“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил.

През 1968 г. е открита пощенска станция. Построени са здравен пункт, детска градина, водомерна станция, автоматична телефонна връзка, фурна за хляб, нови административни и стопански сгради. Улиците са асфалтирани.

Над селото, на река Новоселска се строи язовир Кюстендил, предназначен да задоволи нуждите от питейна вода на цялата община.

Селото има редовна автобусна връзка с град Кюстендил.

Поради непосредствената му близост до град Кюстендил, няма сериозни миграционни процеси. В близка перспектива най-вероятно селото ще стане нов градски квартал.

• Късносредновековна църква „Свети Никола“. Намира се в края на горната махала, вляво от шосето, на левия бряг на р. Слокоска. Еднокорабна едноапсидна църква с полукръгла апсида с външни размери 7 х 5,30 м. Имала е полуцириндричен свод, който при възстановяването ѝ е заменен със стреховиден. Изградена през XVI век от ломени камъни, червени тухли и хоросан. Преустроена и възстановена през 1886 г., от което време са стенописите. Автор на късната живопис е Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония. Над входа е изрисуван патронът на църквата Свети Никола, под него има двуредов надпис с дата 1886 г., а отстрани са изображенията на архангелите Михаил и Гавраил.

• Късносредновековна църква „Свети Архангел Михаил“ (развалини). Намирала се е в северната част на селото, вляво от шосето, след селските гробища, върху полегат склон. Еднокорабна и едноапсидна църква с приблизителни размери 6-7 х 3,30 м. Градежът е от ломени камъни и хоросан. В северния зид е употребен голям мраморен блок. Основите са затревени, покрити с храсти и дървета.

• Възрожденска църква „Покров Богородичен“. Намира се е в северната част на селото, вляво от шосето, до селските гробища, върху полегат склон. Църквата е построена и осветена през 1874 г. Църквата е с размери 27 м. дължина и 15 м. ширина. Като архитектурен тип е трикорабна базилика. От запад нартексът се поддържа от две странични стени, а отпред с колони. Трикорабната част на наоса е разделена от две групи колони. Средният кораб е изписан и засводен с четири слепи купола. Стените на храма са изписани отвътре. Има сведения че в църквата е работил дебърският зограф Мино със синовете си Теофил и Марко. Голяма част от стенописите и иконостасните икони са с дарителски надписи от 1874 – 1883 – 1888 години. Църквата е декларирана като художествен паметник на к, ултурата – ІІ група с Писмо № 4782 от 21.12.1978 г. на МК и като недвижима културна ценност – архитектурно-строителен паметник с категория „местно значение“ с Писмо № 54 от 6 януари 1978 г. на МК.

• Архитектурен паметник – пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.

• Кметство Слокощица.
• Читалище „Просвета“ – действащо читалище, регистрирано под номер 941 в Министерство на културата на Република България.

Село Слокощица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

• Общоселски събор – провежда се ежегодно на 24 май, деня на славянската писменост и култура.

• Антон Янков (неизв.), опълченец от с. Слокощица.
• Александър Димитров (1878-1921), вътрешен и военен министър в правителството на Александър Стамболийски
• Георги Струмски (род. 25.11.1932), писател
• Димитър Кръстев, революционер от ВМОРО, четник при Никола Сарафов^[2]
• Никола Стойчев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето^[3]

• Захариев, Йордан. Село Слокощица, София, 1929 г., Министерство на народното просвещение. Учебен комитет, Прибавка към „Училищен преглед“ год.XXVIII, кн.6.
• Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН.
• Стойков, Г. – Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.111 и сл.;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Людмила Слокоска – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.27-8.
• Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8.

• 
  църквата „Свети Никола“ – входа
• 
  църквата „Свети Никола“ – апсидата
• 
  развалините на църквата „Свети Архангел Михаил“

• Времето в с. Слокощица^{[неработеща препратка]}
• Официален сайт на община Кюстендил Архив на оригинала от 2007-10-09 в Wayback Machine.
• Радио и телевизия в Кюстендил
• Разстояния от село Слокощица до други населени места в България
• Паметници на културата в Община Кюстендил Архив на оригинала от 2010-03-04 в Wayback Machine.
• с. Слокощица - изглед от планината^{[неработеща препратка]}