Славчо Благоев Даскалов е български военен, полковник и краевед, изследовател на историята на град Разлог.

Роден е на 28 февруари 1899 година в Мехомия, тогава в Османската империя, в големия родолюбив род Даскалови, взел дейно участие в Българското възраждане в Разложко. Негов брат е българският църковен деец Димитър Даскалов. Славчо Даскалов постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва и на 11 април 1922 година е произведен в чин подпоручик.^[1][2] Службата му започва в казармата в Разлог. Между 1 октомври 1929 и 1 октомври 1930 г. завежда прехраната в Школата за запасни офицери в София. През 1931 г. завършва курс за ротни командири. От 1933 до 1934 г. е командир на граничен взвод в 22-ри граничен участък. В периода 1938 – 1940 г. е командир на 21-ви граничен участък. През 1939 г. завършва курс за командири на дружина.

Завършва Щабния офицерски курс във февруари 1940 година и във военната си кариера достига до чин полковник. Военен командир е в Дупница, Разлог, Белоградчик, Горна Джумая, София, Лом, Търново, Тасос, Пирот, Видинско, Ботевград. Работи като преподавател в Школата за запасни офицери в София и в Пехотната школа в Търново. Славчо Даскалов е началник на 16 Военно окръжие в Ботевград в периода 1 октомври 1941 – 1 август 1944 година. Отличен е с най-високия военен орден „За храброст“ IV степен, I и II клас като командир на Петдесети пехотен нишавски полк, който взима участие в боевете при Страцин, Скопие и Бяла паланка. Командир на полка е в периода 1 септември 1944 – 31 януари 1945 г.^[3] Отличен е с високия орден „Свети Александър“ с мечове – IV степен за изключителната си служба като началник на строево отделение при Щаба на трети корпус от Първа българска армия в Унгария. Началник на строевото отделение от 1 февруари 1945 г. до края на войната. Пенсионира се в 1946 година.^[1][2] Първоначално е освободен „по разпореждане“, а след това е променено на за фашистки прояви" и по-късно на „за груби фашистки прояви“.^[4]

В 1948 година е отнета офицерската му пенсия от новата комунистическа власт и е изселен от София в Разлог. На 15 февруари 1951 г. е взет на оперативно-наблюдателно дело (ОНД) „Лакей“ от Държавна сигурност. Осъден е на 10 години затвор в 1953 година, конфискация на половината имущество и 10 000 лева глоба и лишаване на права за 13 години. Славчо Даскалов лежи три години в концентрационния лагер „Белене“ и в Благоевградския и Пазарджишкия затвор. В април 1956 година присъдата му е отменена. В следващите години развива широка дейност по изследването на историята на родния си град – изследва архивите и разговаря с участници в исторически събития. В резултат издава книга, посветена на историята на Разлог от края на ХІХ – началото на ХХ век, озаглавена „Бележки из близкото минало на град Разлог“.^[1]

Умира в 1974 година. По негово желание е погребан в семейната гробница на Даскалови в църквата „Свети Георги“ пред училището, основано от неговия прадядо Михаил Манзурски в родния му град.^[1]

• Подпоручик (11 април 1922)
• Поручик (1925)
• Капитан (май 1934)
• Майор (1939)
• Подполковник (1943)
• Полковник (6 май 1945)

Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“