Иван Попмихайлов
български учител и революционер
Роден	12 юли 1832 г. Мехомия, Османска империя
Починал	2 февруари 1925 г. (92 г.) Мехомия, Царство България

Иван Попмихайлов Попйосифов Даскалов (изписване до 1945 година: Иванъ попъ Михайловъ попъ Йосифовъ) е български учител и революционер, деец на Българското възраждане в Разлога.

Роден е в 1832 или 1836 година в Мехомия, Османската империя. Учи при баща си поп Михаил Манзурски, после във взаимното училище в Горна Джумая, а от 1856 до 1858 година в Рилския манастир при Неофит Рилски. От 1858 година е учител в Мехомия, където поставя основите на новобългарската просвета и участва активно в борбата за независима българска църква и основаването на Мехомийската българска община. Доставя в Разлога модерни учебници и помагала от Христо Г. Данов. Попмихайлов въвежда взаимоучителния метод в мехомийското училище и допринася за модернизацията в педагогическите методи и образованието като цяло.^[1]

След посещението на Васил Левски в Разлога в 1869 година, в къщата на Кипре Максев е учреден революционен комитет, чийто председател става Иван Попмихайлов. Учител е в Кресна и в Мехомия.^[1]

На 26 март 1882 година тримата учители в Мехомия – Попмихайлов от училището при църквата „Свети Георги“, синът му Илия Попмихайлов от Максевата къща и Димитър Маджерски от Стойчевата къща са арестувани заедно с други учители от Разлога. Затворени са в Сяр, но благодарение на застъпничеството на солунския руски консул Александър Якобсон до съд не се стига и са освободени с по няколко лири глоба. На 16 декември 1882 година обаче същите учители отново са задържани, осъдени в Сяр за разпространяване на бунтовна книжнина и за тайно военно обучение и затворени в Солун. Иван Попмихайлов, синът му Илия и Иван Арабаджиев са изолирани в карцер в Солун. Осъдени са на 3 години затвор в Адана.^[2] Успява да избяга със сина си и се установява като учител в Кестрич.^[3] Иван Попмихайлов след изтичането на трите години присъда, се връща в Адана, за да получи документ, че я е излежал, както се и бил разбрал с полицейския началник. На пристанището обаче е разпознат като беглец и отново е осъден – този път на 101 години затвор. Успява да се спаси с 50 лири подкуп и на 14 септември 1887 година се връща в Мехомия.^[2] Тъй като правото му да учителства е отнето, работи като каменоделец.^[1][2]

Попмихайлов изсича надписите на новото училище и прави църковната чешма. Негово дело са стъпалата, парапетът и лъвовете пред конака. След смъртта му в 1925 година общината кръщава улицата, на която се намира къщата му на негово име – „Дядо Иван Даскала“.^[1][4]

Портал „Македония“