Символ (от гръцки: σύμβoλoν) е знак, рисунка, която представя в съкратен вид същността или значението на даден предмет, събитие или идея.[1] За символ се приема всеки условен писмен, графичен знак, означаващ някаква величина. Във всекидневния език думата „символ“ обобщено означава „предмет, слово или действие, които условно означават някакво понятие, идея“.
В Древна Гърция като σύμβoλoν /sýmbolon/ са се означавали двете счупени части на един и същи предмет, и думата буквално означава да съединиш. В днешно време символът се използва, за да създаде аналогично съответствие между два елемента. Това съответствие може да бъде алегорично, метафорично, кодово или във формата на емблема.
Физиката използва много гръцки и латински букви, които символизират определено понятие или единици за измерване. Така например се използва за означаване на маса, λ за означаване дължина на вълната, и съответно за специфична топлина при постоянно налягане и постоянен обем.
В биологията, медицината, и фармакологията се използват много символи като едни от най-известните са тези за означаване на мъжки и женски пол (от планетарните символи на Марс и Венера).
Поетика
В реториката и литературната поетика символът се определя значително по-сложно – като троп (словесен обрат), който характеризира художествения образ в неговото осмислено изразяване на художествената идея[3], неотделимо от образната му структура (за разлика от алегорията), с неизчерпаема многозначност (метафоричност) на съдържанието си и съотнесеност с други образи (паралелизъм).