PROFILPELAJAR.COM

Сеславски манастир
„Свети Николай“
	Сеславски манастир ; „Свети Николай“
	Църквата на манастира, август 2012 г.
	Местоположение в Столична община
Вид на храма	православен манастир
Страна	България
Населено място	Сеславци
Вероизповедание	Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия	Софийска
Архиерейско наместничество	Софийско
Изграждане	XIV – XVI век
Статут	недействащ, паметник на културата
	Сеславски манастир ; „Свети Николай“ в Общомедия

Сеславският манастир „Свети Николай“ е недействащ български православен манастир.

Местоположение

Разположен в Софийската планина, над софийския квартал Сеславци. От манастира понастоящем е запазена само черквата и основите на някогашните жилищни сгради.

История

Възможно е манастирът да е бил основан по време на второто българско царство, но тогавашният манастир е разрушен по османско време.^[1] Основаването на манастира се отнася към средата на XVI век.^[2] В началото на XIX в. е бил разрушен от кърджалии и повторно възстановен през 1832 г.^[1]

След 9 септември 1944 г. манастирът попада на територията на държавен рудник за добив на уран (изнасян в СССР) и поради ограничения достъп на външни лица бързо запада. След демократичните промени, въпреки заявените намерения от разни институции и организации, манастирът не е възстановен или обитаван, а продължава да се руши. Понастоящем се стопанисва от кметството на с. Сеславци и е затворен за посетители поради риск от вандалски прояви.

Архитектура

По площ е най-големият християнски храм в района на София от ранния османски период.

Църквата, чието изграждане се отнася към XV – XVI век, е еднокорабна и едноапсидна с полуцилиндрично засводяване и притвор^[3]. Открити са 3 живописни пласта, като най-добре запазена е стенописта от 1616 г., от времето на игумена йеромонах Даниил. Възможно е автор на този слой от стенописите да е предвъзрожденският книжовник и зограф йеромонах Пимен Зографски^[4]. Стенописта е характерна със сцените от живота и чудесата на Христос, както и от живота на Света Богородица, представени са светци-отшелници Иван Рилски и Йоаким Сарандапорски и старозаветни пророци.

Под жилищната сграда има двуделно скривалище, за което се предполага, че е било свързано със съседната крепост Калето.

Бележки

↑ ^а ^б МАНАСТИРИТЕ В СТАРА ПЛАНИНА
↑ Матанов, Христо. В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII – XV в. ИК Гутенберг, 2014. ISBN 9786191760183.
↑ Манова, Екатерина. Българска стенопис XVI-XVII век, София 1985, с. 23-25
↑ Тодоров, Георги. Дълбокото възраждане на България – Православие БГ

Източници

Каменова, Дора. „Сеславската църква“. Издателство „Български художник“, София, 1977
Сеславски манастир „Св. Николай“ – в портала „Свети места“ (svetimesta.com)