„Св. св. Петър и Павел“ (на гръцки: Ιερός ναός Αγίων Πέτρου και Παύλου) е униатски храм в южномакедонския град Енидже Вардар (Яница), Гърция, една от четирите енорийски църкви на Гръцката източнокатолическа църква.
Султанският ферман за строеж на храма е издействан в 1859 година от установилия се в града Лазаристки орден[1][2] за приели унията българи в Енидже Вардар. Английските пътешественички Джорджина Макензи и Аделина Ърби виждат в 1863 година църквата в строеж.[3] Църквата е разположена в българската махала Вароша в северозападната част на града, на терен дарен от униатския свещеник поп Димо. За строежа Българският апостолически викариат в Цариград отпуска 3000 златни турски лири. Службите в храма са на български език. До 1914 година принадлежи на Македонския български апостолически викариат. След смъртта на поп Димо до 1888 година в църквата служи зет му Стоян Мокрев.
Гръцките власти отнемат храма от българските униати на 11 май 1914 година, когато по време на тържествената служба в чест на Св. св. Кирил и Методий войска и жандармерия от олтара арестуват свещениците Йероним Стамов, Атанас Бабаев и Траян Калинчанов заедно с тримата униатски учители и 22 миряни. 16 от тях начело със свещениците и учителите са затворени в Бер и обвинени в извършване на молебен за цар Фердинанд, служене на църковнославянски, преподаване на български и поддържане на връзки с ВМОРО. След три месеца Стамов е експулсиран в Сърбия, Траян Калинчинов е заточен в Солун, а на Бабаев е позволено да се върне в Енидже Вардар.[4]
При обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година в Енидже Вардар се заселват гърци униати от Малгара и други селища в Източна Тракия, в чиито ръце е предадена църквата.[2]
Вижте също
Бележки
|
---|
| Съвременни квартали |
Капсали · Митрополия · Св. Георги · Св. Константин · Св. Параскева · Синикисмос · Стария пазар (Палия агора) · Сфагия · Филипио · Цали (Неа Трапезунда) · Център | |
---|
| Бивши махали |
|
---|
| Забележителности |
Църкви | |
---|
| Османски сгради | |
---|
| Паметници и музеи | |
---|
|
---|
|
Източници: Царева, Юл. Град Енидже Вардар в началото на XX век // „Македонски преглед“ XXI. МНИ, 1998. с. 141.; Δημητριάδης, Β. Οι συνοικίες και οι δρόμοι των Γενιτσών κατά τα τέλη του 19ου αιώνα // „Μακεδονικά“ 15 (1). 1975. с. 166., Kiel, M. Yenice-i Vardar. A forgotten Turkish cultural center in Macedonia of the 15th and 16th century // „Studia Byzantina et Neohellenica Neerlandica“ 3. 1971. с. 311 – 316. |
|