Часовниковата кула (на гръцки: Πύργος Ρολογιού Γιαννιτσών) е историческа постройка в южномакедонския град Енидже Вардар, Гърция.[1][2][3] Собственост е на общината.[1]
Местоположение
Сградата е разположена в центъра на града, северно от стария османски пазар, на улица „Страндза“.[1]
История
Кулата в Енидже Вардар е построена в 1754 година и е приличала на старата Воденска часовникова кула и на незапазените Леринска, разрушена в 1927 година и Берска, разрушена в 1930 година.[3] Ениджевардарската кула е изцяло каменна, докато на Берската и Леринската горната част е дървена. И трите кули са с височина под 25 m, тъй като не е било позволено те да надвишават височината на минаретата на джамиите.[3]
Според Махиел Кийл от запзените пет такива сгради: Гюмюрджинска, Димотишка, Кожанска, Гревенска и Ениджевардарска последната е най-старата.[2] Според един надпис, открит на две мраморни плочи на източната страна, сградата е построена в годината от Хиджра 1167, а именно през 1754 година от емир Шериф Ахмед Евреносоглу, потомък на Евренос.[2][1]
Надписът на часовниковата кула
„
Шериф Ахмед, потомък на прославения вожд, винаги е давал всичко от себе си в памет на своя прародител.
Сега той направи часовник, за да показва времето. Но той го построи, за да бъде символ на петкратния намаз.
Наградата му беше да го поднесе с чисти намерения като дар на баща си, майка си и душата на Газидите...
Виждате, че няма думи за този красив, прекрасен часовник.[2]
“
Кулата се е намирала до несъществуваща вече джамия и е служела и за военни цели, тъй като от прозорците й можело да се контролира целият район.[2]
В 1944 година бунтовниците от ЕЛАС се укрепяват в кулата и сградата претърпява много щети от немския огън. Тогава е разрушен и куполът на върха. В 2011 година са завършени реставрационните работи на кулата, които и връщат вида, който тя има в началото на XX век.[2]
В 1974 година кулата е обявена за паметник на културата.[4]
Описание
Представлява правоъгълна сграда с височина от 25 m, като зидарията до 4 m е от камък, а нагоре от тухла.[1] Външните размери ас 5,90 х 5,90 m.[2] Здравите стени на основата на кулата са с дебелина 1,20 m, изградени са изцяло от камък и са подсилени с дървени водачи. Напротив, стените на надстройката на височина над 4 m са изградени чисто тухлено и са с дебелина 0,95 m. В цялата височина на кулата няма отвор, освен този на входа. Достъпът до вътрешността се осъществяваше по дървена стълба.[2]
Капсали · Митрополия · Св. Георги · Св. Константин · Св. Параскева · Синикисмос · Стария пазар (Палия агора) · Сфагия · Филипио · Цали (Неа Трапезунда) · Център
Източници: Царева, Юл. Град Енидже Вардар в началото на XX век // „Македонски преглед“ XXI. МНИ, 1998. с. 141.; Δημητριάδης, Β. Οι συνοικίες και οι δρόμοι των Γενιτσών κατά τα τέλη του 19ου αιώνα // „Μακεδονικά“ 15 (1). 1975. с. 166., Kiel, M. Yenice-i Vardar. A forgotten Turkish cultural center in Macedonia of the 15th and 16th century // „Studia Byzantina et Neohellenica Neerlandica“ 3. 1971. с. 311 – 316.
