Санча е родена на 21 септември1154 г. Тя е единственото оцеляло до зрялост от децата на кастилския крал Алфонсо VII († 1157) и втората му съпруга полската княгиня Рикса († 1185), дъщеря на княз Владислав II.
В Арагон Санча става известна покровителка на трубадурската поезия. По някое време между нея и съпругът ѝ възниква спор за собствеността върху владенията, които били част от зестрата на Санча. През 1177 г. тя дори насила слага ръка върху някои замъци и крепости в графство Рибагорса, които били собственост на короната.
След смъртта на Алфонсо II Санча е принудена да се оттегли от политическия живот от сина сина си Педро II Арагонски. Така кралицата майка напуска кралския двор и се оттегля в манастира „Санта Мария“ в Сихена, който самата тя основава. Там известно време Санча се радва на присъствието на овдовялата си дъщеря – унгарската кралица Констанса, преди последната да напусне Арагон, за да се ожени за германския император Фридрих II през 1208 г. Санча умира малко след това – на 25 април 1208 г. Погребана е пред олтара на манастирската църква в Сихена.
Източници
Damian J. Smith: Innocent III and the Crown of Aragon: The Limits of Papal Authority. Ashgate Publishing, Ltd., 2004.
Anthony Luttrell, Hellen J. Nicholson: Hospitaller Woman in the Middle Ages. Ashgate Publishing, Ltd., 2006.
E.L. Miron, The Queens of Aragon: Their Lives and Times, Stanley Paul & Co, London (1910).
Jéronimo Zurita, Anales de la corona de Aragón, hrsg. von Ángel Canellas López (1967), Vol. 1, Lib. 2, §47.* Mariano de Pano y Ruata: La Santa Reina Doña Sancha, hermana hospitalaria, fundadora del monasterio de Sijena (Saragossa, 1944), S. 108.
