Селото отстои на 50 километра от Пловдив в североизточна посока, в южното подножие на трите най-високи върха на Източна (Сърнена) Средна гора – Братан (1236 m), Самодивец и Сливово градище. И трите върха влизат в неговото землище. Розовец е типично планинско село. Разположено е в закътана котловина между билото на Средна гора и два рида, които се спускат от това било на юг.
От северозапад и от североизток текат две реки – Стара река и Турската река, които на около два километра южно от селото, до Бачуров мост, се сливат и продължават на юг към река Марица.
Розовецкото землище заема площ от около 50 000 декара. Горите в землището на Розовец заемат площ 18 500 декара. Розовец граничи на изток със землищата на селата Славяни и Чехларе, на юг със землището на Зелениково, на югозапад – с Бабек, на северозапад – със Свежен и на север – с Александрово и Турия.
Етимология на името
Старото име на Розовец е Рахманлий. Откога селото носи това име не е известно. Не е окончателно изяснен също така и произходът на наименованието Рахманлий. За това съществуват две хипотези.
Според едната хипотеза се предполага, че селото е наречено на турски големец на име Рахман. Известен е дори турски султан с такова име. Според мнението на Павел Делирадев, застъпено в книгата му „Принос към историческата география на Тракия“, наименованието идва от турската дума рахман, което в български превод ще рече „многомилостив“. Пак според него възможно е наименованието да идва и от турската дума рахманий, което в български превод означава „божествен“.
През 60-те години на XX век учителят пенсионер Петко Дончев от с. Казанка, който много години проучва миналото на своето родно село, изказва предположението, че името Рахманлий произлиза от местност в близост до тяхното село, която и сега се нарича Рамана или Рахмана. Там според една легенда имало старо село с такова име, което след опожаряването му от турците се разселило. Част от неговите жители основали сегашното Казанка, а други се изкачили на билото на Средна гора, поели на запад, след това се спуснали по Светиниколския проход в южните склонове на планината, заселили се и нарекли селото си Рахманлия. Освен на легендата, Петко Дончев се основава и на сходството на говорните езици на двете села. Легендата обаче не изяснява също така въпроса дали тези пришълци са се заселили на пусто място и са основали ново село, или са се влели в съществуващо преди това селище.
История
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Разположените край селото развалини „Калето“ се смятат за най-вероятното местоположение на известната от писмени източници крепост Белятово, център на павликянскотоВъстание на Травъл около 1085 година.[2]
Културни и природни забележителности
Най-значителните археологически паметници и находки в землището на Розовец са от античността. Това са няколко градища и калета, опасващи като венец котловината, в която е разположено селото. Такива са и могилите, в които са открити случайно съкровища, оръжие и други.
В южната могила е открит човешки скелет, а около него следните предмети: златен венец, сребъренритон във вид на сърнешка глава, два сребърни съда, от които единият имал форма на малка кана, а другият – на малко тасче, сребърен връх на стрела или копие, както и фрагменти от шлем и разни други предмети от сребро и бронз.
Празнична украса на читалище „Развитие“ за 1 май 2005 година.Легендарният за местните хора Бар „Зар“
Други забележителности
Църквата в Розовец
Паметник на загиналите в местността „Дерменка“.
Паметник на загиналите в антифашистката борба розовчани.
В селото има реставрирана плевня, която е използвана от Васил Левски за скривалище.
Личности, родени в Розовец
Георги Караманев – дългогодишен министър на търговията до 1989 г.
Иван Кацаров (1910-1985) – икономист и застраховател
Тодор Стоянов (1926 – 2003) – журналист, работил в българския периодичен печат и БТА.
Радка Чипилска-Христова – народна певица и преподавател по народно пеене. Носител на престижни награди от международни фестивали за автентичен фолклор.
Христо Джамбов – историк, директор на Пловдивския археологически музей
Личности, починали в Розовец
Добри войвода (около 1825 – 1870) – водач на чета, хайдутувала в Рохмалий; загинал в околностите на с. Розовец.
↑Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 203.
