PROFILPELAJAR.COM

Роберто Менини
Roberto Menini
	Роберто Менини Roberto Menini
римокатолически епископ
Роден	18 октомври 1837 г. Сплит, Австрийска империя
Починал	12 октомври 1916 г. (78 г.) София, Царство България
Погребан	Свети Лудвиг, Пловдив, Република България
Религия	Католическа църква
Учил в	Грацки университет
	Роберто Менини в Общомедия

Роберто Менини е римокатолически архиепископ, апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат.^[2]

Биография

Архиепископ Роберто Менини е роден на 18 октомври 1837 година^[2] в Сплит. Като далматинец, той добре познава южнославянските езици. Започва да учил право, но после се прехвърля и завършва богословие в Грацкия университет, Австрия. На 5 юли 1863 година Роберто Менини е посветен в свещенически сан при Ордена на капуцините.^[2]

На 30 януари 1880 година е избран за титулярен метелополски епископ и назначен за коадютор на апостолическия викарий на София и Пловдив епископ Франческо Рейнауди. Ръкоположен е на 2 февруари 1880 година.^[2] Успява да овладее български език. На 5 май 1885 година, след смъртта на Рейналди, Менини става софийско-пловдивски викарий и на 19 май е повишен в сан архиепископ на Гангренската архиепископия.^[2] Първата негова грижа е да преструктурира семинария в Пловдив с помощта на главния настоятел на капуцините в Рим и да я направи международна. Съединението на Княжество България и Източна Румелия налага през 1894 г. тази семинария да бъде разделена на две: младежите чужденци са изпратени в Цариград, а българите остават в Пловдив.

През 1891 г. е открита Клементинската болница в София, а през 1896 г. е построена нова сграда на католическата болница в Пловдив, поверена на сестрите терциарки.^[3]

В началото на 1897 г. архиепископът внася в Министерството на външните работи и изповеданията проект за договор между България и Светия Престол. Проектът съдържа 17 члена и предвижда нова организация на Католическата църква в България като архиепископия със седалище в София и епископски катедри в провинцията, урежда различни взаимоотношения между църквата и държавата, изяснява някои спорни проблеми от семейно-правен характер и регламентира възможностите за религиозно-просветна дейност на католическите ордени и конгрегации. Предложението е съпроводено и с идея за календарна реформа, с която България да приеме Грегорианския календар. Предложенията остават неосъществени.^[4]

През 1889 г. е довършена и осветена църквата „Света Йосиф“ в София. В Пловдив през 1903 г. е осветена и новата църква „Света Богородица Лурдска“. През 1906 г. с одобрението на папа Пий X основава Католически орден „Кръстът на светиите Кирил и Методий“. Наградата се връчва на благотворители на Католическата църква в България от двата пола.^[5] През 1910 г. Менини закупува терени в София за построяване на сиропиталище и училище „Санта Мария“.^[4] Роберто Менини е автор на редица богословски книги.

Той заболява и умира в Клементинската болница в София през 1916 г., след като е преживял в България 36 години. Тялото му е пренесено в Пловдив, където е погребан в катедралата „Свети Лудвиг“ до двамата негови предшественици – Андреа Канова и Франческо Рейнауди.

През 2006 г. в Тренто Винченцо Крискуоло издава монография посветена на епископ Роберто Менини.^[6]

Източници

Капуцините в Пловдивско.
((en)) Биографични данни в „catholic-hierarchy“
Roberto Menini, 1837 – 1916: arcivescovo cappuccino vicario apostolico di Sofia e Plovdiv – от Винченцо Крискуло

Бележки

↑ menini // Посетен на 20 октомври 2020 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Archbishop Roberto Menini, O.F.M. Cap. † // Catholic Hierarchy. Посетен на 20 август 2019 г.
↑ Международната католическа болница „Княгиня Клементина“ // Архивиран от оригинала на 2017-06-13. Посетен на 2017-03-25.
↑ ^а ^б Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
↑ Orden und Ehrenzeichen, No.73, Juni 2011 // Архивиран от оригинала на 2020-10-19. Посетен на 2020-01-02.
↑ Chriscuolo V., Roberto Menini (1837-1916). Arcivescovo cappuccino vocario apostolico di Sofia e Plovdiv, Trento 2006, Biblioteca Provinciale Cappuccini

Анджео Кралевич	→	метелополски епископ (2 февруари 1880 – 19 май 1885)	→	Казимир Вик
епископ Франческо Рейнауди	→	апостолически викарий на Софийско-пловдивския апостолически викариат (5 май 1885 – 12 октомври 1916)	→	епископ Викенти Пеев
пръв	→	гангренски архиепископ (19 май 1885 – 12 октомври 1916)	→	Педро Поблете