Пшенична бира

Пшенична бира
(Weissbier, Weizen, Witbier, Tarwebier)
Augustiner Weißbier – естествено мътна баварска пшенична бира
Произход Германия
Белгия
Тип бирагермански и белгийски ейл
Алкохол%5 – 9 %
Пшенична бира в Общомедия

Пшеничната бира (на немски: Weissbier, Weizen; на нидерландски: Witbier, Tarwebier; на френски: Bière blanche; на английски: Wheat beer) известна и като Бяла бира е ферментирала бира, тип ейл със съдържание на алкохол от 5 до 9 об.

Характеристика

Пшеничната бира е получила името си не защото се прави изцяло с пшеница. Пшеницата присъства в състава на пивната мъст и например в германските вайцен бири съставява преобладаващата и част – обикновено повече от 50%. В пшеничната бира се влагат и други съставки: ечемичен малц, хмел и други ароматни добавки, а при някои видове като ламбик – и вкусови добавки. Пшеничната бира с някои редки изключения, е от типа ейл – т.е. бира с висока (горна) ферментация.

Пшеничната бира се отличава с богат и интензивен плодов вкус и аромат. Тя е по правило мътно (нефилтрирано) и светло пиво. Но се правят и филтрирана пшенична бира (Кристалвайцен, нем. Kristallweizen) и тъмна пшенична бира (Дункелвайцен, нем. Dunkelweizen). От прясната (жива) бира се отличава по това че е пастьоризирана.

Пшеничната бира е мътна поради наличието на механични примеси. Те са от фини невидими частици до видими части от ечемичени или житни зърна (от малца) и парченца листа от хмел.

Видове пшенична бира

„Болярка Вайс“

Съществуват четири основни разновидности пшенична бира:

  • Вайс бира: германска пшенична (бяла) бира, известна в като Вайцен (Weizen), както се нарича в Северна Германия и Баден-Вюртемберг или Вайсбир (Weissbier) в Бавария;
  • Уит бира: белгийска пшенична (бяла) бира, известна като Уитбиер (witbier) или Тарвебиер (Tarwebier);
  • Гроджиш: полска пшенична бира
  • Кисел ейл: кисела (sour) пшенична бира, типични представители на която са белгийския ламбик и германските Берлинер Вайс и Лайпцигер Гозе.

Всяка от тези разновидности пшенична бира се отличава с характерни особености и традиции в производството, които ѝ придават собствен характерен вкус. Освен това названията германска или белгийска пшенична бира не означават, че тези бири се произвеждат изключително в Германия или Белгия. Тези наименования обозначават само определена традиционна рецептура и определен стил и могат да се произвеждат и в други страни по света.

Пшенична бира в България

„Каменица Пшенично“

През април 2005 г. „Каменица“ АД пуска в продажба „Каменица Бяло“ – първата нефилтрирана пшенична бира на българския пазар.[1]. След неособено успешното ѝ представяне бирата е спряна от продажба.

През 2007 г. великотърновската пивоварна „Болярка“ АД произвежда първата вайс бира в България – ­ „Болярка Вайс“. Вайс бирата е съвместна разработка между технолозите на Болярка и Института по пивото в Берлин. Тя е горноферментиращ тип пшенична бира, нефилтрирана – с видими парченца мая на дъното на бутилката, които обуславят мътния ѝ вид; по-газирана, сладка на вкус, с плодов аромат и кремообразна пяна, и бананов, карамфилов и ванилов аромат. [2]

През юни 2011 г. „Каменица“АД пуска на българския пазар „Каменица Пшенично“ – нефилтрирана горноферментирала пшенична бира в белгийски стил. Бирата е създадена по рецепта, разработена съвместно от български, белгийски и хърватски екип специалисти пивовари. Както при всички пшенични пива, характерна черта на „Каменица Пшенично“ е нейната естествена мътност, вследствие липсата на филтриране. Бирата съдържа известно количество живи дрожди, които повишават значително биологичните ѝ качества. Нефилтрирането я доближава до т.нар. „жива бира“, но се отличава от нея със значително по-голяма трайност.[3]

Към януари 2021 г. и двете марки пшенична бира – „Болярка Вайс“ и „Каменица Пшенично“ – не са в производство.

Вижте също

Литература

  • Heinrich Letzing: Die Geschichte des Bierbrauwesens der Wittelsbacher: die Gründung des Hofbräuhauses München und die Entstehung des herzoglichen Weißbiermonopoles in der Auseinandersetzung mit den Landständen bis zum Landtag von 1612 sowie die Grundlagen des Bierzwanges; Studien zum Staatshaushalt, zur Verwaltungspraxis, zur Wirtschafts-, Sozial- und Agrargeschichte des alten Bayern. Augsburg 1995
  • Heinrich Letzing: Die Rechnungsbücher des Weißen Bräuhauses Kelheim der Jahre 1612 und 1613. (Quellentexte zur bayerischen Braugeschichte 1) Kelheim 1995
  • Heinrich Letzing: Die Rechnungsbücher des Weissen Bräuhauses Kelheim der Jahre 1623, 1624 und 1625. (Quellentexte zur bayerischen Braugeschichte 2) Kelheim 1997
  • Heinrich Letzing: Die Rechnungsbücher des Weissen Bräuhauses Kelheim der Jahre 1628 und 1629 sowie 1636 bis 1638.
  • Heinrich Letzing: Wenn Margareta auf den Dachboden geht. Der sensationelle Fund Kelheimer Rechnungsbücher beleuchtet die Weißbiergeschichte neu. In: Charivari. (München) 24, 1998, 7/8, с. 42 – 45.
  • Heinrich Letzing, Margareta Schneider, Umberta Andrea Simonis: Weißbierlust. Das erste Weißbierbuch der Welt. 125 Jahre Brauerei G. Schneider & Sohn. Mit dem Weißbierlexikon. Augsburg 1998
  • W. Back: Ausgewählte Kapitel der Brauereitechnologie. Hans Carl, Nürnberg 2006, с. 237 – 254
  • Lacambre, G. Traité complet de la fabrication de bières et de la distillation des grains, pommes de terre, vins, betteraves, mélasses, etc. Librairie polytechnique d'Aug.Decq, Bruxelles, 1851.
  • Frentz, A. Livre de poche du fabricant de bière blanche, Imprimerie Laurent frères, Bruxelles, 1872.
  • Strottner, C. et Piendl A. Über die Herstellung und Zusammensetzung von belgischen und niederländischen Blanche-Bieren[1] Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine., Diplomarbeit, Lehrstuhl für Technologie der Brauerei II, Weihenstephan, Techn.Universität München, 1999.

Бележки

  1. ↑ Пускат „бяла бира“ – най-близката до древните рецепти[неработеща препратка], в-к „Монитор“, 14 април 2005 г.
  2. ↑ “Болярка" пуска нова марка бира, Регал, 17 октомври 2007 г.
  3. ↑ Пшенично пиво от „Каменица“, Регал, 6 юни 2011 г.

Външни препратки