„Принстън“ USS Princeton (CVL-23)
Самолетоносачът „Принстън“
Флаг	САЩ
Клас и тип	Лек самолетоносач от типа „Индипендънс“
Производител	New York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ.
Служба
Заложен	2 юни 1941 г.
Спуснат на вода	18 октомври 1942 г.
Влиза в строй	25 февруари 1943 г.
Потънал	Потопен на 24 октомври 1944 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	11 496 t (стандартна); 14 750 t (пълна)
Дължина	189,7 m
Дължина по водолинията	182,9 m
Ширина	33,3 m
Газене	7,4 m
Броня	пояс: 127 mm; траверси: 127 mm; палуба: 51 mm
Задвижване	4 парни турбини General Electric; 4 водотръбни котли Babcock & Wilcox
Мощност	100 000 к.с. (74,6 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	31,6 възела (58 km/h)
Далечина на плаване	8325 морски мили при 15 възела ход; Запас гориво: 2633 t[1]
Екипаж	2951 души
Радиолокационни станции (РЛС)	SK; SC-2; SG
Кръстен в чест на	битката при Принстън
Въоръжение
Зенитна артилерия	2x4 40 mm; 8x2 40 mm; 16x1 40 mm; 22x 20 mm
Авиационна група	1943 г.: 9 торпедоносеца Grumman TBF Avenger; 24 изтребителя Grumman F4F Wildcat
„Принстън“ в Общомедия

Принстън (на английски: USS Princeton (CVL-23)^{[~ 1]}) е лек самолетоносач на ВМС на САЩ от времето на Втората световна война тип „Индипендънс“.

Заложен е на 2 юни 1941 г. като лек крайцер от типа „Кливланд“ (на английски: Cleveland) с името „Талахаси“ (на английски: Tallahassee (CL-61)). На 16 февруари 1942 г. е прекласифициран на самолетоносач и тогава е преименуван на „Принстън“. Спуснат на вода 18 октомври 1942 г.В строй от 25 февруари 1943 г.

Влиза в състава на Тихоокеанския флот на САЩ през август 1943 г. (авиагрупа CLGL-23), когато пристига в Пърл Харбър за съвместни действия със самолетоносачите „Есекс“ и „Йорктаун“. На 1 септември те нанасят своя първи удар по остров Маркус. Участва в ударите срещу островите Гилбърт (18.09.1943), Бука и Рабаул (началото на ноември 1943 г.), подсигурява десантите на островите Гилбърт (13.11 – 08.12.1943) и Маршаловите острови (29.01 – 26.02.1944), рейдовете срещу Палау (30.03 – 01.04.1944), Трук (29 – 30.04.1944) и Нова Гвинея (21 – 29.04.1944).

На 28 май 1944 г. приема авиагрупата CVGL-27. Прикрива десанта на Марианските острови през лятото на 1944 г., където участва в битката при Марианските острови от 19 – 20 юни 1944 г. След десантната операция на Западните Каролински острови нанася удари по японските обекти на островите Рюкю, Формоза и Лусон (10 – 19.10.1944).

По време на сраженията в залива Лейте „Принстън“ влиза в оперативната група 38.3 – бързоходна авионосна група. На 24 октомври 1944 г. самолетоносачът е атакуван от пикиращ бомбардировач D4Y „Суйсей“, който пуска две 250-килограмови бомби. Преди да се взривят, бомбите пробиват три палуби. Взривът води до силен пожар в хангара. Запалват се шест подготовени за полет „Авенджъра“, а взривът на техните торпеда води до още по-големи разрушения. Примерно след половин час след атаката другите кораби от групата получават заповед да се швартоват към „Принстън“ и да вземат на борда си неговия екипаж, с изключение на противопожарните и аварийните команди.

• 
  „Принстън“ малко след бомбардировката
• 
  Повредите по самолетоносача
• 
  Вторият взрив
• 
  Крайцерът „Бирмингам“ се опитва да потуши пожара на „Принстън“
• 
  Взривът на „Принстън“ след като е торпилиран от крайцера „Рино“

Към самолетоносача се швартоват леките крайцери „Бирмингам“ и „Рино“. Те изпомпват вода от повредения кораб и дават захранване на неговите помпи. Всичко това се случва на фона на отблъскване от авиацията и корабите на атаките на японските самолети. В 14:45 изглежда, че пожарът е овладян, но в 15:23 на „Принстън“ избухва силен взрив, в резултат на който на препълнената с хора палуба на „Бирмингам“ загиват 229 и са ранени 420 души. Самият самолетоносач губи повече от 100 човека убити и 190 ранени. Обаче повреденият корпус на „Принстън“ все още си остава на вода. Неговото възстановяване е невъзможно, и в 16:00 останалите членове на екипажа напускат кораба.

Издадена е заповед да се потопи самолетоносача. Разрушителят „Ървин“ изстрелва 4 торпеда, но не съумява да го потопи. Тогава крайцерът „Рино“ изстрелва още 2 торпеда, след което „Принстън“ потъва.

Всичко за времето на своята служба авиогрупата на „Принстън“ сваля 178 вражески самолета.

• T. I. Bradshaw and M. L. Clark. Carrier down: the story of the sinking of the U.S.S. Princeton (CVL-23). Austin, Eakin Press, 1990. ISBN 978-0-89015-773-2.
• O. Thulesius. The man who made the Monitor: a biography of John Ericsson. Jefferson, N.C, McFarland & Company, Inc, 2007. ISBN 978-0-7864-2766-6.

• Авианосцы Второй мировой. Новые властелины океанов. М., Коллекция, Яуза, 2006. ISBN 5-699-17428-1.
• Энциклопедия авианосцев. Минск, М., Харвест, АСТ, 2002.
• К. Шант, К. Бишоп. Авианосцы. Самые грозные авианесущие корабли мира и их самолеты. Иллюстрированная энциклопедия. Пер. с англ. М., Омега, 2006, 256 с.

• INDEPENDENCE light aircraft carriers (1943) ((en))
• Navy photographs of Princeton (CVL-23) ((en))
• USS Princeton at Nine Sisters Light Carrier Historical Documentary Project ((en))
• Eyewitness to Tragedy: Death of USS Princeton at HistoryNet ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Принстън (самолетоносач, 1942)

• Самолетоносачи тип „Индипендънс“
• Списък на самолетоносачите на САЩ

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Princeton (CVL-23) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​