Преди 1975 г. американският флот използва класификация от времето на артилерийските кораби, съгласно която главните отличителни (класифициращи) признакзи се явяват водоизместимостта и калибърът на оръдията. Обаче, с появата, след 1960-те години на ракетните кораби, остро излиза въпроса за спорната принадлежност към този или друг клас. Например, корабите от типа„Вирджиния“ по водоизместимост (над 10 000 т) попадат в категорията на тежките крайцери, обаче по калибър на артилерийските установки (2 х 127 мм) с голяма условност могат да се считат за разрушители.
По същата тази причина болшинството от ракетните кораби са зачислени в отдавна неизползвания клас „лидер на разрушители“ (на английски: destroyer leader), къдети има специалните подкласове „ракетен лидер“ (на английски: Guided Missile Destroyer Leader, DLG) и „атомен ракетен лидер“ (на английски: Nuclear-Powered Guided Missile Destroyer Leader, DLGN). Впоследствие към тези названия се прикрепя отначало заобиколният, а след това е закрепен и официалниуят термин „фрегата“.
Всичко, в периода от 1950 г. до 1975 г., ВМС на САЩ се състоят от три класа целеви (ударни) групи и един клас за охрана на конвоите. Към целевите групи се отнасят:
фрегати и лидери на разрушители (бордови номера: DL, DLG);
разрушители (номера: DD, DDG).
К корабите за конвои включват стражевите кораби за океанската зона (на английски: ocean escorts), по-известни като ескортни разрушители (кодове DE и DEG). Към конвоиращите, в началото на 70-те години, е добавен нов клас съдове – патрулната фрегата (код: PF).
Старата класификация води до такова явление, като cruiser gap (дословно: крайцерна дупка). Същината на проблема е в това, че кораб с определени размери и водоизместимост в Съветския Съюз се определя като „крайцер“, докато САЩ е еквивалентен както на крайцер, така и на фрегата. През 1974 г. е проведено сравнение между американските и съветските военноморски сили, които показват, че в СССР има 19 крайцера срещу едва 6 крайцера в САЩ (независимо от 21 американски фрегати, равни или даже с по-голяма мощ от съветския крайцер). Тази разлика в определенията предизвиква проблеми на политическо ниво.
Промени
За да се отстрани тази разлика, на 30 юни 1975 г. във ВМС на САЩ е проведена прекласификация. В резултат на това отпада класът на артилерийските фрегати (DL). Болшинството кораби с код DLG са прекласифицирани на ракетни крайцери (CG) или ракетни разрушители (DDG). Всички т. нар. „атомни фрегати“ (DLGN), съществуващи или строящи се, са превръщат в крайцери (CGN).
Също така е опростен самият клас на крайцерите: съществуващият преди това лек ракетен крайцер (CLG) става просто ракетен крайцер (CG).
Корабите за конвой (DE, DEG) и патрулните фрегати (PF) са прекласифицирани просто във фрегати (FF, FFG).
Подкласът ударен самолетоносач (CVA) е обединен с тежък самолетоносач (CV); Полученият подклас е преименуван на многоцелеви самолетоносачи. Подкласът ударен самолетоносач с ядрена енергетична установка (CVAN) е заличен, всички кораби са преведени в CVN.
Дадената реформа води класификацията на ВМС на САЩ до съответствие с общоприетата (в болшинството чужди държави); а също така отстранява предполагаемите нестиковки („дупки“) при сравняването и съпоставянето на морските сили.
Последното изменение на клас става на 1 януари 1980 г., когато на корабите от типа „Тикондерога“ е променен класа от разрушител с УРО (DDG) на крайцер с УРО (CG).[1]
↑Независимо от разпространеното мнение обозначението „CV“, в класификацията според бордовия номер, не се разшифрова като „Carrier Vessel“. Обозначението „CV“ произлиза от думата Cruiser (крайцер), тъй като по-рано самолетоносачите са разглеждани като тежки крайцери, имащи същите задачи за господство по море и възпрепятстване на действията на противника на океанския ТВД (театър на военните действия). Литерата „V“ произлиза от френския глагол „voler“ (летя).
↑Във връзка с прехода, от 1975 г. към десантните вертолетоносачи от серията „LH“.