Полет 311 на „Тай Еъруейс Интернешънъл“ е полет от международното летище „Дон Муанг“ в Банкок, Тайланд до международното летище „Трибхуван“ в Катманду, Непал. На 31 юли 1992 г., „Еърбъс A310-304“, който лети по маршрута се разбива при заход за Катманду. В 07:00 ч. координирано универсално време самолетът се разбива в склона на планина на 37 километра северно от Катманду на надморска височина от 3505 м и скорост от 560 км/ч, като по този начин убива всички 113 пътници и членове на екипажа на борда. Това е първата пълна загуба на такъв тип самолет и първият фатален инцидент с участието на „Еърбъс A310“.[1][2]
Непалските власти установяват, че вероятните причини за произшествието са загубата на ситуационна осведоменост от страна на капитана и ръководителя на полети; езикови и технически проблеми и умора;[3] липсата на инициатива на първия офицер; неопитността на ръководителя на полети, лошото владеене на английски език и нежеланието да се намеси в това, което той смята за пилотиране; лош надзор на неопитния ръководител на полети; лошото обучение на пилотите за заход към Катманду; и неправилно използване на системата за управление на полета на самолета.[4]
59 дни след катастрофата на полет 311, полет 268 на „Пакистан Интернешънъл Еърлайнс“ се разбива при заход за Катманду и убива всички 167 души на борда, най-смъртоносният инцидент в историята на страната.[5]
Вижте също
Източници
Външни препратки
