Повърхностната яркост е астрономическа величина, която дава осветеността, създавана от обекта, на единица ъглова площ[1]. Повърхностната яркост служи за описване на яркостта на площни обекти (галактики, мъглявини).
Когато се посочва видимата звездна величина на обекта, обикновено се дава интегралната видима звездна величина – т.е. каква би била видимата звездна величина, ако цялата осветеност, идваща от галактиката, се създава от точковиден източник (звезда).
Повърхностната яркост се дава, защото галактика, с видима звездна величина +12m,5 се наблюдава много по-трудно от звезда от +12m,5, поради светенето на нощното небе и разпределението на светлината от галактиката върху по-голяма площ.
Изчисляване на повърхностната яркост
Повърхностната яркост се бележи с и обикновено се дава във видими звезди величини на квадратни ъглови секунди (). Формулата за изчисляване на средната повърхностна яркост от видимата звездна величина е:
- , където е площта на обекта, в квадратни ъглови секунди, а е видимата звездна величина.
При намаляване на разстоянието до светещия площен обект, яркостта му се увеличава, понеже се приближаваме до него, но тази яркост се разпределя на по-голяма площ, така че в крайна сметка повърхностната яркост е една и съща, независимо от разстоянието до обекта[1]
Източници