На 14 януари 1895 година група емигранти от Македония и Одринска Тракия се събират и решават да образуват дружество, като избират и комисия, която да изработи проект за устав. На 22 януари на учредително събрание в хотел „Сан Стефано“ е образувано Македонско дружество „Утеха“,[2] като за пръв председател на настоятелството е избран Антон Зисов.[3] В устава на дружеството като цел е записано:
„
С всички възможни и незапретени от законите в княжеството и добрите нрави средства, да се съдейства за подобрението участта на българите, родени в неосвободените части на етнографическа България.[3]
“
Дружеството, което има около 100 членове, става част от образуваната на Първия македонски конгрес Македонска организация. Събраните около 8000 лева са дадени за въоръжаване на Пловдивско-станимашката чета на Георги Христов Маламата, която участва в Четническата акция, взаимодействайки с Трета сярска дружина на поручик Тома Давидов.[3]
На 7 май 1895 година, след самоубийството на Антон Зисов, е избрано ново настоятелство, начело с Антон Алтъпърмаков, който е и делегат на дружеството на Втория македонски конгрес през декември. При настъпилото разцепление в МОО Пловдивското дружество подкрепя Върховния комитет срещу Македонския комитет на Наум Тюфекчиев.[3]
В 1896 година дружеството е оглавено от бившия военен министър Михаил Савов, а на следната 1897 година от социалдемократическия водач Димитър Благоев. През 1900 година името му се променя на Пловдивско македоно-одринско дружество и при председателстването на Борис Сарафов в София, дружеството заедно с цялата МОО преживява бурен подем.[4]
Дружеството от 160 души през август 1899 нараства на 370 през октомври 1900 година, а приходите му от 2241 на 5075 лева, събирани от членски внос, дарения, театрални представляния и лотарии. Като пълномощник за създаване на нови дружества клонове в околията е изпратен Павел Генадиев. До края на 1899 година са учредени дружества в Копривщица, Клисура, Карлово, Калофер, Сопот, Хисаря и Паничери, а на следната година – в Куртово Конаре. Генадиев поддържа в града работилница за раници и патрондаши за четите. Складираното в града оръжие се прехвърля към Чепеларския пункт и оттам в Османската империя.[5]
Пловдивското дружество поддържа активни връзки с клона на Дашнакцутюн в града, начело с Степан Зорян (Ростом), като плод на това сътрудничество е четата на Слави Мерджанов и Бедрос Сиремджиян, която навлиза в Одринска Тракия през 1901 година.[6]
При разкола настъпил в МОО на Десетия конгрес през юли – август 1902 година и създаването на два Върховни комитета – на Иван Цончев и на Христо Станишев, Пловдивското дружество многократно се изказва за взаимно помирение и за разбирателство с Вътрешната организация. На 30 януари 1903 година МОО заедно с провинциалните дружества са разпуснати от правителството.[7]
След 1919 година
Пловдивското дружество се възражда като Македоно-одринско благотворително братство, възстановено в 1919 година от кукушанина Иван Кротев.[8] Дългогодишен негов председател е Тодор Попантов.[9]
В края на 1920 година при разкола между Изпълнителния комитет на Съюза македонските братства и Временната комисия, Пловдивского дружество се обявява за неутрално и не подкрепя нито Комитета, нито Комисията и наследилата я Македонска федеративна емигрантска организация. Братството е на позициите на вече несъществуващото Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация. В 1922 година дружеството започва да издава „Бюлетин“, който критикува и Комитета и Комисията - първият е определян като „проводник на империалистическата политика на българската държава“, а втората - неговото alter ego, като „плиткоумна диверсия на същата политика, слабо маскирана с етикета „федеративност“ и силно наситена с необуздано желани за удовлетровяване на лични амбиции.“ Дружеството призовава емиграцията за внимава с политиканстващите демагози, докато робът в Македония робува, а бежанецът в България гладува и препоръчва организирането в независими дружества, които да се федерират помежду си.[10] Дружеството се опитва да се превърне в нов център на македонската емгирация.[11] То настоява за създаване на една-единствена организация, основана на принципите на Временното представителство. То се готви да покани делегати от страната да се конституират в Пловдив като конференция, която за разгледа идейните, организационните и тектическите страни[10] на Македонския въпрос. Причината е, че „Изпълнителният комитет и братствата са в пълен банкрут“, Временната комисия е „болник с неопределена диагноза“, а създаванто на Емигрантския комунистически съюз „Освобождение“ е „опасен прецедент“, който би насърчил и останалите партии да образуват такив групи. Същевременно дружеството показва връзките на Изпълнителния комитет с Демократическата партия, а на Временната комисия - с БЗНС и БРСДП (о).[11]
Амбициите на дружеството за нова емигрантска организация са критикувани от Свиленградското македонско дружество, начело с Ат. Стоименов и В. Антонов, като сепаратизъм, внасящ „вредно колебание и смут в емиграцията“. Пловдивското дружество отговаря, че тези критики трябва да се насочат към Изпълнителния комитет и Временната комисия, които разцепват емиграцията. Голям проблем за дружеството е основаното от Временната комисия в Пловдив дружество, наречено „федеративно“.[11]
На 10 юни 1923 година в Пловдив е основано Благотворително дружество на македонската емиграция „Гоце Делчев“, негов председател е Петър Ацев, подпредседател е Ат. Попов, секретар – Г. Абаджиев, касиер – Д. Гичев, а членове са Петър Хаджириндов, В. Бахчеванов, Ив. Домчев, Ат. Томбушев, Д. Попов, Ат. Марков, а в тричленната контролна комисия са избрани Д. Трайков, Д. Киркитов и Андрей Льочков.[13] На 28 септември 1924 година е избрано ръководство в състав Тодор Попантов (председател), Аню Попов (подпредседател), Георги Венчев (секретар), Андрей Льочков (касиер) и съветници Дионис Киркитов, Димитър Лопов, Туше Шишманов, Иван Йосифчев и Тома Спространов.[14] На 17 януари 1926 година е избрано настоятелство в състав Тодор Попантов (председател), Тома Спространов (подпредседател), Иван Йосифчев, Андрей Лиочков, Дионис Киркитов, Димитър Попов, Атанас Михайлов, Богдан Фурнаджиев и Марин Х. Великов. В контролната комисия влизат Д. Ташков, Г. Ризов и Христо Нощев.[15]
В 1936 година в настоятелството влизат Иван Димитров Тодоров (председател), Климент Шапкарев (подпредседател), Крум Киров Сарджов (секретар), Атанас Христев Ташков (касиер), а членове са Алекс. Хр. Копандоев, Пандо Кирков, Лазар Начев, Апостол Дървенски и Коста Кочев. В контролната комисия са Тома Спространов (председател) и Методи Траков (член). През 1938 година за председател на управителния съвет е избран Иван Топлеклиев, а в проверителната комисия Юрдан Лазаров Петров.[16]
На 11 април 1926 година е учредена женската секция към братството. В изпълнителното му бюро влизат П. Антова, П. Тишинова, Зорка Пенчева, В. Михайлова, В. Христова и Ф. Сакъзова.[17] През 1936 година Македонското женско културно-просветно благотворително дружество „Ангела х. Георгиева“ в Пловдив избира настоятелство в състав Ташина М. Янчулева (председател), Звезда Стаматова (подпредседател), Танка В. Илиева (секретар), Евгения П. Пенчева (касиер), Величка К. Сарджева, Люба Захариева и Велика Бъчварова са съветнички. През 1937 година се занимава с подпомагане на бедни ученици, студенти, питомци на сиропиталище „Битоля“ и други.[18]
Бележки
↑Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 289 – 296.
↑Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 289.
↑ абвгЕлдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 290.
↑ абЕлдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 291.
↑ абЕлдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 292.
↑Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 293.
↑Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 294.