Пивоварна Червен рак

Пивоварна „Червен рак“
Фабриката през 1912 г.
Фабриката през 1912 г.
Типпивоварна фабрика
Индустрияпивоварство
Основаване1909 г.
Закриване1926 г.
СедалищеПлевен
Продукти„Червен рак"
Продукциябира

„Червен рак“ е бивша пивоварна фабрика, със седалище град Плевен, основана през 1909 г. и прекратила самостоятелното си съществуване през 1926 г.

История на пивоварната

Пивоварната фабрика „Червен рак“ е основана от евреина Мориц Рат през 1909 г. Мориц Рат се установява в България в края на ХІХ век. Развива търговска дейност и в София, където открива бирария със същото име, на мястото на фонтана пред днешното президентство, а впоследствие наема и градското казино.[1] Пивоварната фабрика в Плевен е построена на т.нар. Бейски баир. В двора на фабриката е открит ресторант, където в празнични и почивни дни свири оркестър.

Условията за работа в пивоварната са тежки и през август 1920 г. във фабриката избухва стачка, в резултат на което са извоювани минимални надници от 50 лв.[2]

През 1926 г. фабриката е продадена на „Плевенска пивоварна фабрика“АД – гр. Плевен, което е съставено и с чешки капитали.[3]

Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, вкл. и тази в Плевен. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и Плевенската пивоварна. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Съгласно решението на картела от 1927 г. плевенската пивоварна фабрика преустановява производството на бира. Плевенската, варненската и ломската пивоварни започват да пласират шуменско пиво. [4] Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията и през 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.[5]

След 1944 г. сградите на бившата пивоварна се използват като оцетна фабрика (1950 – 1990).

Литература

  • Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848 – 1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.30 – 31, 46.

Източници

  1. ↑ Кириловски, Свилен, „Чужденци са първите пивовари в България“, в.„Сега“, 16 февруари 2013 г.
  2. ↑ Коджейков, Драгой, Веселин Хаджиниколов, Стачните борби на работническата класа в България, София, изд. Профиздат, 1960 г., с.263
  3. ↑ Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848 – 1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.30 – 31
  4. ↑ Известия на държавните архиви, Том 23, София, изд. Наука и изкуство, 1972 г., с.252
  5. ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История ..., с.46

Външни препратки

     Портал „Икономика“         Портал „Икономика“          Портал „България“         Портал „България“