Пивоварна Асеновец

Пивоварна „Асеновец“АД
Типпивоварна фабрика
Индустрияпивоварство
Основаване1910 г. – Сливен
Закриване1927-8 г.
СедалищеСливен
Продукти„Асеновец"
Продукциябира

„Асеновец“АД е бивша пивоварна фабрика – акционерно дружество със седалище град Сливен, основано през 1910 г., прекратило производството на пиво през 1927-1928 г.

История на пивоварната

Дружеството е основано в гр. Сливен през 1910 г. [1], с капитал 3 милиона лева. През 1921 г. дружеството набира капитал чрез емитиране на нови акции и става публично акционерно дружество.

През 1920-те години дружеството експлоатира не само пивоварната фабрика в Сливен, но и пивоварната фабрика в с. Коматево, Пловдивско. [2]

Сливенската фабрика се рекламира като „парна пивоварна фабрика и фабрика за изкуствен лед“. Главен майстор-пивовар е чех на име Барел. Към фабриката има постройка с два парни котела и през 1926 г. единият котел избухва и убива двама работници. [3] Условията за работа са тежки и през юни 1920 г. в сливенската пивоварна фяабрика избухва стачка.[4]

Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики, вкл. и тази в Сливен. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред които и сливенската и коматевската пивоварни. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията и през 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.[5] Съгласно решението на картела от 1927 г. пивоварната фабрика „Асеновец“ преустановява производството на бира към 1928 г.[6]

След национализацията през 1947 г. бирената фабрика се използва като административна сграда на Т.П. „Хранителни стоки“ – гр. Сливен.[7]

Литература

  • Петров, Величко, Йордан Платиканов и Стамат Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.45-46.

Източници

  1. ↑ Бочев, Стоян, Капитализмът в България: икономически текстови (1911-1935) и лични спомени, изд. Фондация Българска наука и култура, 1998 г., с.407
  2. ↑ Натан, Жак и Любен Беров, Монополистическият капитализъм в България, София, изд. Наука и изкуство, 1958 г., с.177
  3. ↑ Хараламбов, Хараламби, „Вадите, тепавиците, барите и водениците в Сливен“, Агенция „Компас“, 1994 г., с.82
  4. ↑ Коджейков, Драгой, Веселин Хаджиниколов, Стачните борби на работническата класа в България, София, изд. Профиздат, 1960 г., с.263
  5. ↑ Петров, Платиканов и Манчев: История и развитие на пивоварната промишленост в България (1848-1993), „Съюз на пивоварите в България“, София, 1996 г., с.46
  6. ↑ Хараламбов, Хараламби, „Вадите, тепавиците, барите и водениците в Сливен“, Агенция „Компас“, 1994 г., с.82
  7. ↑ Хараламбов, Хараламби, „Вадите, тепавиците, барите и водениците в Сливен“, Агенция „Компас“, 1994 г., с.82
     Портал „Икономика“         Портал „Икономика“          Портал „България“         Портал „България“