Роден е в Лихтерфелде край Берлин в семейството на чиновник. Детството си прекарва в селската къща на своя дядо в маркграфство Бранденбург.
Години на творческо утвърждаване
Петер Хухел следва литература и философия в Берлин, Фрайбург и Виена. Тогава издава стихосбирката си „Мрежа за звезди“ (1928). После живее няколко години във Франция, препитавайки се от случайна работа и от хонорарите за стихотворения, публикувани в Германия. Поетът предприема пътуване до Цариград и странства по Черноморското крайбрежие от Балчик до Кюстенджа.
Литературната дарба на Хухел намира в Германия все по-голямо признание. През 1932 г. дрезденското списание „Ди Колоне“ му присъжда своята награда за лирика и тогава Петер Хухел се запознава с поета Гюнтер Айх. Когато на власт идва националсоциализмът, Хухел изтегля вече отпечатаната си стихосбирка „Езерото на момчето“ (1932) и изоставя писателското поприще. През 1941 г. е мобилизиран, прекарва пет години на фронта и попада в съветски плен.
Живот в ГДР и ФРГ
След Втората световна война поетът е художествен директор на Берлинското радио и публикува томче „Стихотворения“ (1948), а в 1949 г. става главен редактор на съоснованото от Йоханес Р. Бехер най-значимо литературно списание в ГДР„Зин унд форм“, което ръководи четиринадесет години. В 1963 г., след издигането на Берлинската стена (1961), Хухел се оттегля от обществена работа. Издава във ФРГ стихосбирката „Шосета, шосета“ (1963), за която е удостоен с наградата „Теодор Фонтане“ (1963), и избрани творби от периода 1925-1947 под надслов „Мрежа за звезди“ (1967).
Поради несъгласие с политиката на ГДР по отношение на Пражката пролет (1968) поетът се преселва през 1971 г. във Федералната република, където излизат стихосбирките му „Броени дни“ (1972), „Стихотворения“ (1973) и „Деветият час“[1] (1979).
Признание
Поетическото творчество на Петер Хухел – образец на т.нар. „природна лирика“ – не е голямо по обем, но притежава дълбочина и всички белези на съвършенство, отличава се с народностно оцветен език, стилистична чистота и необикновена художествена мощ.
Петер Хухел е член на Баварската академия за изящни изкуства и Немската академия за език и литература.
Библиография
Gedichte (1948)
Chausseen, Chausseen. Gedichte (1963)
Die Sternenreuse. Gedichte 1925-1947 (1967)
Gezählte Tage. Gedichte (1972)
Die neunte Stunde. Gedichte (1979)
Gesammelte Werke; 2 Bde. (1984)
Wegzeichen. Ein Lesebuch. Gedichte und Prosa mit Grafiken und Interpretationen sowie Stimmen zu Huchel; Ausgewählt und hg. von Axel Vieregg (1999)
Wie soll man da Gedichte schreiben. Briefe 1925-1977; hg. v. Hub Nijssen (2000)
Poesiealbum 277: Peter Huchel; Auswahl Bernd Jentzsch (2007)