В Пергам е изпърво изобретен пергаментът. Градът се споменава в Библията, в книга Откровение (глава 1, стих 11).
В елинистическия период Пергам е столица на елинистична държава – Пергамско царство, известно с това, че е верен съюзник на Древен Рим. Елинистичният Пергам бил обкръжен от здрава стена с така наречените Врати на Евмен. Над града се е намирал Акрополът, който бил разположен в живописна композиция на тераси, на чийто горни площадки се намирали дворците на пергамските царе и военните арсенали, а малко по-ниско било светилището на Атина-Нике или Атина-Победителка (виж и Храм на Атина-Нике (Химера)).
В Пергам се намирала втората по величина библиотека в античния свят – след Александрийската. Според легендата, предадена от Плиний, в Пергам е изобретен пергамента вследствие от забраната на египетските Птолемеи да се изнася папирус. Библиотеката съдържала по онова време 200 000 пергаментови книги. Тя е изнесена в Римски Египет от Марк Антоний и подарена като сватбен подарък на последната египетска царица Клеопатра VII – за включването ѝ в колекцията на Александрийската библиотека.
Според древногръцката митология Пергам е основан от сина на Андромаха и Хелен – брат на Хектор (нейният първи съпруг). Новороденият бил наречен Пергам в памет на цитаделата на древна Троя, която се наричала Пергам.
След смъртта на Хелен, Андромаха и Пергам се преселват в Мала Азия, където Пергам основава този град, получил своето название от името на своя основател.
Археологически разкопки
Разкопките на Пергам започват немските археолози Карл Хуман и Ернст Курциус през 1878 – 1886 и 1900 – 1906 г., като те продължават и следващите години. В равнината около античния град са се съхранили руините на римския град, сред които се откроява Червената зала от времената на „славните петима добри императори“.
