Пелопонеското деспотство и образувалите се от бивша Византия държави, 1265 г.[1]
Още при създаването ѝ Латинската империя е разделена на множество кралства, княжества и графства. Едно от тях е Ахейското княжество, създадено през 1205 г. от Вилхелм фон Шамплит, участник в Четвъртия кръстоносен поход. Първоначално столица на княжеството е Андравида, но през 1249 г. Вилхелм II Вилардуен премества столицата в Мистра, в непосредствена близост до древна Спарта.
През 1259 г. Вилхелм II попада в плен на Михаил II Комнин, деспот на Епир. През 1262 г. Вилхелм II е освободен, след като предава по-голямата част от Ахейското княжество заедно със столицата Мистра. Тези земи се обединяват в деспотство и по времето на Кантакузините и Палеолозите се обособявят като територия секундус генитус/secundus genitus (на латински: secundus – „следващ, втори“ и genitus – „роден“), която се дава на втория в линията на престолоснаследниците.
