Паскал Паскалев

Паскал Паскалев
Портретна снимка на Паскал Паскалев
Роден
Починал
16 април 1925 г. (49 г.)
Народен представител в:
XVII ОНС   XIX ОНС   
Снимка на паметната плоча, монтирана на Часовниковата кула в Габрово със снимки на Паскал Паскалев и Иван Гладнев, загинали на 16 април 1925 г. при атентата в Софийската катедрала „Св. Неделя“. Източник: ДА „Архиви“

Паскал Паскалев е български адвокат и кмет на София.[1][2]

Биография

Роден е на 24 април 1875 г. в Габрово.[2] Завършва Априловската гимназия в родния си град. Следва право в Париж и Монпелие. Работи като адвокат в София. С укази на цар Фердинанд I в периода 1897 – 1900 г. е назначаван на работа в окръжните съдилища в Търново, Видин, Плевен, Стара Загора, Пловдив и Лом. Член на Демократическата партия и многократно е избиран за окръжен и общински съветник В Търновския и Габровския регион. Депутат в Народното събрание от 1907 г. Участва в организирането и развитието на кооперативното движение. По време на търновските събития от 1922 г., на 18 септември, е заловен и малтретиран от земеделци на гарата в Стара Загора и едва се спасява от смъртта.[2] След преврата на 9 юни 1923 г. е избран за общински съветник в София.[3]

От 14 юли 1924 г.[4] до 16 април 1925 г. Паскалев е кмет на София.[5] Помощник-кметове са Никола Фтичев, Иван Дечев и Георги Маджаров.[6] По време на мандата му са взети решенията за отпускане на общински места за жилищни кооперации[7], отпуснато е място до игрището на „Левски“ за построяване на стадион „Юнак“ и за 15-годишно ползване от ФК`13[8], одобрен е проектът за водоснабдяване на София от Бистрица и Рила, чрез рилския водопровод[9], постройка на дървен мост над Владайска река[10]. Направени са търгове за постройка на подземни тоалетни[11], цветарник в Борисовата градина[12], ремонт на трамвайно депо[13], банята и дезинфекционната станция[14], градските хали[15], Боянската юзина[16]. Вземат се решения и започва работата по разширяване на трамвайната мрежа и удължаване на линиите към „Захарна фабрика“ и Военното училище. Предприети са мерки за подобряване работата на пожарната команда с нововъведения в организацията и закупуване на автомобилни пожарни помпи и коли цистерни. Приети са специални поемни условия за събиране на общински доход от кръвнина.[17] През 1924 г. се провежда голяма кампания за преименуване на над 500 булеварда и улици. През мандата му са определени места за изграждането на 19 нови училища и са отпуснати 200 000 лева на читалище „Алеко Константинов“ за нова сграда.

Паскал Паскалев загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.[1]

Памет

След смъртта му е наименувана улица в София на негово име[18], по-късно булевард, преименуван на „Христо Смирненски“. От 1990 г. улици в Банкя и във софийския квартал „Драгалевци“ (Карта) са именувани на него.[1] Паскал Паскалев е сред благодетелите на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово.[19]

Източници

  1. ↑ а б в Василев, Йордан. Видни българи, убити от българи: Гео Милев е осъден заради поемата „Септември“ // в. „Труд“, 01.06.2015. Архивиран от оригинала на 2015-09-28. Посетен на 09.10.2015.
  2. ↑ а б в Постомпиров, Иван. Габровци – жертви в атентата на 16 април 1925 г. в софийската църква „Св. Неделя“ // Регионален исторически музей – Габрово, 16 април 2020 г. Посетен на 16 април 2020 г.
  3. ↑ Мирков, Александър. Столичната община (1918 – 1925). София, ИК „Гутенберг“, 2019. ISBN 978-619-176-139-5. с. 138 – 168.
  4. ↑ ДА-София, Ф. 1К, оп. 2, а.е. 1767, л. 1 – 67
  5. ↑ Ангелов, Борис. Кметовете на София. София, Екопрограма, 2015. с. 89.
  6. ↑ ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 1
  7. ↑ ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 91 – 93, 269 – 272
  8. ↑ ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 378
  9. ↑ ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 115, 119 – 122
  10. ↑ ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 313 – 315
  11. ↑ ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 142 – 143
  12. ↑ ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 225 – 226
  13. ↑ ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 134 – 137
  14. ↑ ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 138 – 141
  15. ↑ ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 155 – 158
  16. ↑ ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 290 – 291
  17. ↑ ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 204 – 206
  18. ↑ ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 777, л. 75
  19. ↑ Благодетели // Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, Габрово. Посетен на 09.10.2015.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“