Според житието му[1] св. Пантелеймон живял в края на III и началото на IV век. Роден като езичник, носил името Пантолеон (от гръцки: „лъв във всичко“). Учил се на медицина при известния по онова време лекар Ефросин и станал придворен лекар. Впоследствие приел християнството и новото си име Пантелеймон. Отказал да се поклони на езическите богове, заради което бил подложен на страдания, които изтърпял без болка с помощта на Христа и по заповед на Максимиан бил посечен с меч. По-късно бил провъзгласен за светец от църквата.
Заради дейността си приживе св. Пантелеймон е провъзгласен за закрилник на лекарите и акушерките. Българската православна църква почита паметта му на 27 юли (9 август по стар стил).