Панайот Илиев Славчев е български композитор, аранжор, пианист и физико-химик.^[1]

Един от даровитите аранжори в българската забавна музика през 70-те и 80-те години, свързал името си с Представителния оркестър към Централния студентски дом на културата в София „Метроном“ – негов създател и постоянен диригент от 1965 до 1981 г. (до края на 80-те оркестър „Метроном“ се събира инцидентно).

Особено важна стойност за развитието на българската поп и рок музика има създаденият от него Младежки конкурс за забавна песен, чийто музикален ръководител е през цялото му съществуване – от 1970 до 1990 г. – единственият конкурс, създал възможност за творчество и изява на млади рок групи и композитори по онова време.

Панайот Славчев завършва Софийския държавен университет, специалност химия и от 1969 до 1981 г. е старши асистент във Фармакологичния факултет на Медицинска академия в София. Отговорен редактор и зам. главен редактор в Българската национална телевизия – редакция „Забавна музика“ и „Младежки предавания“ от 1981 г., а от 1990 г. – и главен редактор на редакция „Забавна музика“.

Член на Съюза на българските композитори.

Умира в разцвета на творческите си сили от инфаркт.

Автор на клавирни пиеси („Старите нови мелодии“, „Прела баба“), детски песни и мюзикъли „Мастилницата“, „Дядомразиада“, „Трак“. В сътрудничество с Тончо Русев създава детски песни и мюзикъли („Площадчето на чудесата“, „101 далматинци“, „Не пресичай на червено“), музика за филми и театрални спектакли.

Активната дейност на Панайот Славчев, свързана със забавната музика, започва през 60-те, когато правят първите си стъпки много от известните български певци – Михаил Белчев, Мария Нейкова, Бисер Киров, актьорите Тодор Колев и Владимир Смирнов. В продължение на 25 години създава повече от 750 аранжимента, много от които са допринесли за успешното представяне на песни и изпълнители на различни международни конкурси. Негови са аранжиментите на две от големите награди „Златен Орфей“: „Сонет“ (муз. Бисер Киров) (1978) и „Вечерница ти пак бъди“ (муз. Атанас Косев). Получава специалната награда за аранжимент на международния фестивал „Песни за морето“ в Рощок три години поред – 1985, 1986 и 1987 г.

Панайот Славчев е автор на оркестрови пиеси за биг бенд и оригинални преработки на класически музикални творби („24-ти каприз на Николо Паганини“ и „Спомен за Скот Джоплин“, записани с Минчо Минчев). В Диалози за пиано и симфоничен оркестър върху теми от Тончо Русев и Симфонична поема „Ступелиада“ (по песни от Петър Ступел), съчетава мелодиката на българската забавна песен с изразните средства на виенската класика и романтизма. Автор е и на няколко сюити за пиано и оркестър („Спомен за Бийтълс“ и „Хубава си моя горо“), сюити за биг бенд, симфоничен оркестър и солисти („Мелодии на годините“, „Сюита 50“ и „Фантазия за пиано и симфоничен оркестър“). Много от изброените творби са отличавани с годишната награда на СБК.

• Диалози (1990)
• Панайот Славчев и приятели (1996)

• Удостоен с орден „Кирил и Методий“
• Удостоен е посмъртно през 1992 г. с Голямата награда „Златният Орфей“ за цялостен принос

• Биография в БГестрада
• Биография и творчество на Панайот Славчев в сайта на Съюза на българските композитори