На десет години Павел Фридрих влиза във войската на Мекленбург и веднага става лейтенант. Той учи езици от 1814 до 1818 г. в Женева и след това следва една година в университета в Йена и след това в университета в Росток.[3] След смъртта на баща му на 29 ноември 1819 г. той става наследствен велик херцог.
На 24 април 1822 г. Павел Фридрих става генерал-майор и след един месец се жени за дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм III, който го прави на 1 октомври 1824 г. пруски генерал и шеф на регимента „Infanterie-Regiments Nr. 24“ във Франкфурт на Одер. На 31 март 1830 г. Паул Фридрих е генерален инспектор на войската на Мекленбург-Шверин. На 20 март 1838 г. той става пруски генерал-лейтенант и прекратява военната си кариера.
Павел Фридрих мести през 1837 г. резиденцията от Лудвигслуст в Шверин. Населението го обича. Той дава съгласието си за женитбата на 30 май 1837 г. на полусестра му, херцогиня Хелена фон Мекленбург (1814 – 1858) с френския наследник на трона, херцог Фердинанд Филип Орлеански (1810 – 1842).
Павел Фридрих фон Мекленбург-Шверин умира на 41 години на 7 март 1842 г. в Шверин след тежка простуда, която получава по време на гасене на пожар на 24 януари 1842 г. Погребан е в катедралата на Шверин на 19 март 1842 г.[4][5]
Фридрих Франц II (* 28 февруари 1823, Лудвигслуст; † 15 април 1883, Шверин), велик херцог на Мекленбург-Шверин (1842 – 1883), женен I. на 3 ноември 1849 г. в Лудвигслуст за принцеса Августа Ройс-Кьостриц (* 26 май 1822; † 3 март 1862); II. на 4 юли 1864 г. в Дармщат за принцеса Анна фон Хесен-Дармщат (* 25 май 1843; † 16 април 1865), III. на 4 юли 1868 г. в Рудолщат за принцеса Мария фон Шварцбург-Рудолщат (* 29 януари 1850; † 22 април 1922)
Луиза Мария Хелена (* 17 май 1824, Шверин; † 9 март 1859, Венеция), омъжена на 20 октомври 1849 г. в Лудвигслуст за принц Хуго фон Виндиш-Грец (* 26 май 1823, Виена; † 26 ноември 1904, дворец Хаасберг)
Karl Ernst Hermann Krause: Paul Friedrich. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 25, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 243.
René Wiese: Orientierung in der Moderne. Großherzog Friedrich Franz II. von Mecklenburg in seiner Zeit. Bremen 2005, ISBN 3-86108-053-2, S. 61.
René Wiese: Vormärz und Revolution: die Tagebücher des Großherzogs Friedrich Franz II. von Mecklenburg-Schwerin 1841 – 1854. Böhlau, Köln 2014, ISBN 978-3-412-22271-0.
René Wiese: Paul Friedrich. Der „Schweriner“ unter den Großherzögen. In: Bernd Kasten, Matthias Manke, René Wiese: Die Großherzöge von Mecklenburg-Schwerin. Hinstorff Verlag, Rostock 2015, ISBN 978-3-356-01986-5, S. 56 – 67.
Jürgen Borchert: Mecklenburgs Großherzöge. 1815 – 1918, Demmler Verlag Schwerin 1992, ISBN 3-910150-14-4, S. 30 – 45.
Ernst Boll, Geschichte Mecklenburgs, II. – „Mecklenburg“. Jahrbuch für 1845 (von Raabe).
Friedrich Wigger: Stammtafeln des Großherzoglichen Hauses von Meklenburg. In: Jahrbücher des Vereins für Mecklenburgische Geschichte und Altertumskunde 50 (1885), S. 111ff (DigitalisatАрхив на оригинала от 2012-02-08 в Wayback Machine.)
C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 415.
Het Groothertogelijk Huis Mecklenburg, Bergen-op-Zoom, 1901 – 1902, Juten, W. J. F. page 112/3.
Ancestors of Queen Juliana, Jaarboek Centraal Bureau Genealogie, Den Haag.
Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von.