Графовете фон Кирхберг създават на своята територия през 1093 г. бенедиктинскияманастир Виблинген при Улм и му правят богато дарение.[2] След това братята, баща му Ото II и Хартман III фон Кирхберг, подаряват на манастира дървените части от кръста на Исус Христос, които им подарил папа Урбан II, след тяхното участие в Първия кръстоносен поход (1096 – 1099). Манастирът Виблинген е гробното место на Кирхбергите до тяхното измиране през 1489/1510 г.
Център на господството Кирхберг-Бранденбург е в Дитенхайм, който през 1280 г. получава права на град от графовете Хартман и Ото. Дитенхайм се намира между Улм и Меминген на река Илер. Бранденбургите вероятно са политически най-активната линия, често са в кралски документи. Първият документ е от граф Ото от 2 февруари 1239 г. След тежкото раняване на внукътму граф Хартман VI фон Бранденбург († сл. 1313) в битката при Обернрндорф (17 април 1298) бранденбургските имоти са взети от крал Албрехт I Хабсбургски без да се съобразява от наследствените искания на още живите Кирхберги и са дадени първо на верния на Хабсбургитерицарски род Елербах. Последният фон Бранденбург е абат Конрад V от манастир Алерхайлиген/Шафхаузен, който умира на 12 март 1322 (1323) г.
Фамилия
Ото III фон Кирхберг-Бранденбург се жени и има осем деца:[3][4]
Хартман IV фон Кирхберг († сл. 1220), граф на Кирхберг и Кьорш, женен за фон Кьорш, дъщеря на Диполд фон Кьорш-Айхелберг († сл. 1220), има дъщеря омъжена за граф Конрад фон Вюртемберг-Вюертембург-Грюнинген († 1228/1239), син на граф Хартман фон Вюртемберг († ок. 1240)
? дъщеря фон Бранденбург?, омъжена за граф Ото IX фон дем Нойенхауз († сл. 1319)
? дъщеря фон Бранденбург? († сл. 1271), омъжена за граф Еберхард фон Вартщайн († 22 ноември 1291)
Литература
Ingrid Kessler-Wetzig: Kloster Wiblingen. Beiträge zur Geschichte und Kunstgeschichte des ehemaligen Benediktinerstiftes. Süddeutsche Verlagsgesellschaft, Ulm 1993 ISBN 3-88294-189-8.
Wilhelm Werner von Zimmern: Genealogie der Grafen von Kirchberg, Handschrift, Württembergische Landesbibliothek Stuttgart, Cod. Donaueschingen 593a (Digitalisat)
↑Michael Braig: Wiblingen. Kurze Geschichte der ehemaligen vorderösterreichischen Benediktinerabtei in Schwaben. Isny 1834 (Neuausgabe: Konrad, Weißenhorn 2001 ISBN 3-87437-456-4), S. 15 – 29 – Werk eines ehemaligen Wiblinger Konventualen