За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Най-интересни свойства имат тънките слоеве с дебелина, равна на една четвърт от дължината на вълната, които в зависимост от показателя на пречупване максимално намаляват или увеличават отражението на светлината от повърхността.
Теория
Ако светлина с дължина на вълната λ пада от среда с показател на пречупване под ъгъл на падане върху подложка от материал с показател на пречупване, покрита с тънък слой с показател на пречупване и дебелина h, то
при оптична дебелина на слоя (произведението от физическата дебелина и показателя на пречупване ), кратна на λ както следва:
коефициентът на отражение се определя по формулата
където – е коефициентът на отражение на границата на средите 1 и 2, и в случай на нормално падане
.
Оттук следва, че коефициентът на отражение може да стане нула, ако материалите се подберат така, че . На този принцип работят просветляващите (антиотражателните, антирефлексните) покрития. Обикновено е трудно да се подбере вещество, за което това съотношение да се изпълнява идеално (а освен това е необходимо и слоят да има добра адхезия към стъклото, затова се използват вещества с близък показател на пречупване).
Ако , то коефициентът на отражение става близък до единица, което се използва за производство на огледала.