Обикновеният паун, още Индийски или Син паун (Pavo cristatus), е едра птица от семейство Фазанови. Тя е монотипен вид, характеризиращ се с наличието на множество цветови вариации в резултат на одомашняване и селекция от човека.
Разпространение
Видът е широко разпространен в Пакистан, Индия и Шри Ланка на надморска височина до 2000 m. Ареалът му на местообитание обхваща районите южно и източно от река Инд, в Джаму и Кашмир, източен Асам, южен Мизорам и целия Индийски полуостров. Обитава както джунгли и горски местности, така и обработваеми земи в близост до селищата.
Макар че е пренесен доста рано в Средиземноморието, широко разпространение в Европа намира едва след походите на Александър Велики в Индия.[2] Одомашняването му е спомогнало видът да се разпространи във всички части на света.
Паунът в Индия е защитен вид (обявен със Закона за индийските диви животни от 1972 г.) Видът е обявен за националната птица на Индия.
При пауна е ясно изразен половият диморфизъм. Мъжките са ярко оцветени, с дълги пера на опашката, които по дължината си имат характерни „очи“. Дължината на тялото е около 100—125 cm, а опашката 40—200 cm. Мъжките тежат 4—6 kg, а теглото на женските варира от 2,75 до 4 kg. Главата и шията са със син цвят, гърбът е зелен, а долната част на тялото е черна. Женските са сивкави на цвят, по-невзрачни и не притежават удължена опашка. Оперението на мъжките до 1,5 година наподобява това на женските. Характерното оцветяване в пълната си яркост развиват до към третата година. Продължителността на живота е около 20 години.
Pavo cristatus
Размножаване
Паунът е полигамна птица. Мъжките живеят в групи с по 3 до 5 женски. Половата зрялост настъпва на две-тригодишна възраст. Сезонът на чифтосването продължава от април до септември. Снасят по 4—10 яйца на земята. Птиците, отглеждани като декоративни животни, снасят три пъти годишно. Инкубацията продължава 28 дни.
Допълнителни сведения
През ранния плиоцен (преди около 5-2 млн. г. фосилни видове пауни са обитавали Европа, Балканския полуостров и България.
В България от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от бравардов паун (Pavo bravardi) - най-едрата горска птица през целия терциер в Европа. Те произлизат отпреди около 3,3-3,1 млн. г. от някогашна, днес разрушена, плиоценска пещера в околностите на с. Муселиево (Никополско). Приблизително по същото време този паун е обитавал и крайречните гори в земите на днешна Северна Гърция, където е открит в отложенията на находището Megalo Emvolon край гр. Солун.[3][4][5][6]
↑Boev, Z., G. Koufos. 2000. Presence of Pavo bravardi (Gervais, 1849) (Aves, Phasianidae) in the Ruscinian locality of Megalo Emvolon, Macedonia, Greece. – Geologica Balcanica, 30 (1-2): 69-74.
↑Boev, Z. 2001 Early Pliocene avifauna of Muselievo (C Northern Bulgaria) – Acta zoologica cracoviensia, 44 (1): 37-52.
↑Boev, Z. 2002. Fossil record and disappearance of peafowl (Pavo Linnaeus) from the Balkan Peninsula and Europe (Aves: Phasianidae). – Historia naturalis bulgarica, 14: 109-115.
↑Боев, З. 2012. Последните убежища на древните пауни в Европа. – Природа, БАН, 2: 54-59.
