Софийският зоопарк (официално – Общинско предприятие „Зоопарк – София"[1][2]) е една от атракциите в София. Той е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Понастоящем в софийската зоологическа градина се отглеждат голям брой екзотични животни, както и много животни, които са характерни за българските земи. На площ от 360 декара в зоопарка живеят 237 различни вида, от които 29 са застрашени видове, като общият брой на индивидите е повече от 2150. Годишното посещение е между 550 и 800 хиляди души, като броят им продължава да расте.[3]
Официалният адрес и вход на Софийската зоологическа градина е ул. „Сребърна“ 1 (при западната граница на зоопарка). Тя обаче всъщност има два входа за посетители – освен западния вход откъм ул. „Сребърна“, зоологическата градина има и още един от източната му страна в близост до кръстовището на бул. „Г. М. Димитров“ и бул. „Симеоновско шосе“.
История
Царската зоологическа градина
Изглед от софийския зоопарк през 1890 г.
Зоологическата градина в София съществува от 1888 г.[4] Тогава тя не е разположена на сегашното си място, а в двора на бившия царски дворец. Първата животинска експозиция е тази на черен лешояд (картал). Животинската колекция бързо се разраства поради интереса на цар Фердинанд към колекционирането на диви животни. Фердинанд се интересувал особено от птици. Поради това скоро след възникването на зоологическата градина е изграден специален павилион, в който са пуснати фазани. Следващото попълнение на зоопарка е елен, а след него в градината трябвало да се поместят и двойка кафяви мечки. Територията, с която разполагали, се оказала недостатъчна, поради което царят заделил за целта част от царската ботаническа градина.
По това време теренът на царската ботаническа градина се намирал в края на града. Днес този терен е част от парка, намиращ се между бул. Евлоги и Христо Георгиеви (Перловска река), ул. Гурко и бул. Васил Левски (срещу бившата Спортна палата). През средата на терена, отреден за развитието на бъдещата зоологическа градина, минавало сухото корито на един от притоците на Перловска река. На терена имало само една стара сграда, която се използвала за складиране на зеленчуци и семена. Сградата била преотстъпена на бързоразвиващата се зоологическа градина. Продължило обогатяването на животинската колекция. Интересите на царя се насочили и извън рамките на България. През 1892 г. в зоопарка били докарани първите два лъва. В сграда, в която да се помещават двата хищника, била преустроена дотогавашната сграда за фураж и зърно. Още през същата година двата лъва дават поколение – едно мъжко лъвче.
През 1893 г. за управител на софийския зоопарк бил назначен орнитологът Д-р Паул Леверкюн. Основният принос на Леверкюн е в построяването на голям брой клетки и помощни сгради, които по-късно спомагат за по-бързото разрастване на зоологическата градина. През периода на неговото управление е построена и солидната сграда, в която по-късно биват настанени и първите бели мечки. Три години по-късно на този пост бива назначен дотогавашният главен ловец на двореца, Бернард Курциус. Той пристига в България заедно с цар Фердинанд. Курциус остава на този пост в продължение на над 40 години.
Изглед от софийския зоопарк през 1894 г.
През 1894 г. е построен първият басейн на територията на зоопарка. Тогава басейнът е зает от няколко розови пеликана. През същата година е докарана първата едногърба камила. През 1894 г., както и през следващите години са разширени значително колекциите от птици и бозайници. През 1895 г. е построена голяма куполовидна клетка, предназначена за едрите грабливи птици. През същата година в нея са пуснати и два брадати лешояда. През следващите десетина години броят им нараства значително. Последният брадат лешояд в зоопарка умира на 21.12.1947 г.
Зоологическата градина в годините след Втората световна война
Изглед от софийския зоопарк през 2017 г.
Към 1950 г. в зоологическата градина се отглеждат над 2000 гръбначни животни, които привличат над 400 000 посетители годишно.[5]
В началото на 1966 г. идейният проект за новия зоопарк, изработен от архитектите Радославов и Илиев, е готов. Планирано е той да бъде в Горни Лозенец (част от кв. Лозенец), близо до планината Витоша. Изграждането му да става на три етапа в продължение на петнадесет години.
След като строежът е почти завършен, през 1983 г. подготовката за местенето на животните започва. Изработват се десетки специални дървени сандъци по германски образец за транспортирането на различните животни. За слоницата Савитри е предвидена огромна метална клетка. Голямото местене се осъществява през 1984 г. и се превръща в голямо изпитание за хората и за животните.
От стария зоопарк остават сградите на мечкарника и слонарника, които са с безспорна архитектурна стойност. По-късно и те са разрушени напълно.
На 10 септември 1984 г. новият зоопарк, построен от Строителни войски, е открит и отворен за посетители. Растителността е грижливо подбрана, все още има много открити пространства. Колекцията от животни е впечатляваща. Сред най-атрактивните видове са индийски слонове, бели и кафяви мечки, бърнеста мечка, тигри, лъвове, хиенови кучета, шимпанзета, антилопи нилгау, зебута, европейски видри и др.
За периода 1984 – 1985 г. директори на Зоологическа градина – София са били Д-р Станчо Матевски, Адриан Ставракиев и Д-р Николай Бинев. От 1985 до 2014 г. директор е д-р Иван Иванов.
От 2014 г. до края на 2016 г. директор на ОП „Зоологическа градина–София“ е Д-р Манол Нейков, а след това – Добромир Бориславов.
Колекция от бягащи, нелетящи птици – щраус, нанду, ему.
Персоналът се състои от петима гледачи и уредник зооколекция – магистър по биология.
Сектор „Аквариум, терариум и вивариум“
Игуана
В терариума живеят 184 представители на 46 животински вида. В аквариума се отглеждат 934 екземпляра от 95 вида морски животни. Има инсектариум, където живеят 90 индивида от 7 вида насекоми.
Аквариумът и терариумът са разположени заедно в помещението с големите котки;
Вивариумът се намира в отделно помещение към служебната част на Зоопарка.
В сектора работят петима гледачи, с уредник зооколекция – магистър по зоология.
Сектор „Учебно-образователен“
В него живеят 12 представители на 9 животински вида. Разположен е в обособена сграда Екологичен Научно-Образователен Център. Занимава се с организацията на образователни дейности с деца и посетители, обучава персонала на Зоологическа градина София. Разработва научноизследователски и природозащитни проекти. В сектора работят двама еколози и ръководител – магистър по екология.
Сектор „Хранене на животни“
Организирано е специално помещение-кухня, в служебната сграда на Зоопарка, където се съхраняват, приготвят и разпределят дневния порцион на животните. Разполага с четирима работници, 1 снабдител и 1 отговорник сектор.
Сектор „Техническо обезпечаване, транспорт и озеленяване“
Разполага с шестима работници – шофьор; двама отговорници за поддръжка на сградите; водопроводчик; двама служители, които отговарят за чистота и поддръжката на зелените площи и ръководител.
Сектор „Ветеринарна клиника“
Състои се от:
Ветеринарна клиника;
Карантинно отделение.
Двете звена се помещават в служебната част на Зоопарка и разполагат с общо трима ветеринарни лекари, двама гледачи, главен лекар, рентгенолог-анестезиолог, отговорник карантинно отделение и ветеринарен лекар-консултант. Звената обслужват само Зоологическа градина София и не работи с външни клиенти.
Връзка на градски транспорт
Автобусни линии 64, 66, 83, 88, 98, 120, 288 и 805 (западен вход откъм ул. „Сребърна“), Автобусни линии 67 и 102 (източен вход откъм бул. „Симеоновско шосе“).
