PROFILPELAJAR.COM

Нова Бяла река
	Нова Бяла река
	Нова Бяла река Нова Бяла река
Общи данни
Население	514 души (15 март 2024 г.); 18,3 души/km²
Землище	28,128 km²
Надм. височина	265 m
Пощ. код	9883
Тел. код	05391
МПС код	Н
ЕКАТТЕ	51785
Администрация
Държава	България
Област	Шумен
Община; – кмет	Върбица; Мердин Байрям ; (ДПС; 2011)
Кметство; – кмет	Хасан Хасанов (ДПС)

Нòва Бя̀ла рекà е село в Североизточна България, община Върбица, област Шумен.

География

Село Нова Бяла река се намира на около 34 km юг-югозападно от областния център град Шумен, около 5 km източно от общинския център град Върбица и около 27 km изток-североизточно от град Котел. Разположено е в източната част на историко-географската област Герлово, до северните разклонения на Върбишка планина. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 265 m, а преобладаващият слаб наклон на терена е на север. Климатът е умереноконтинентален. Източно край селото тече река Кубарня, която се влива на около 1,5 km по-нататък в язовир „Бяла река“, а след изтичането от него – в язовир „Тича“.

През село Нова Бяла река минава третокласният републикански път III-7304, водещ на изток през селата Бяла река, Тушовица и Риш до връзка с второкласния републикански път II-73. Път II-73 на север е отклонение при град Шумен от първокласния републикански път I-7, а на юг води до връзка с Подбалканския път. На запад третокласният път III-7304 води от Нова Бяла река до град Върбица и връзка там с първокласния път I-7.

На около километър западно от селото има два микроязовира с площи около един хектар (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 51785.30.134 и 51785.20.110; по данни към 16 май 2023 г.).^[3]

Землището на село Нова Бяла река граничи със землищата на: село Маломир на северозапад; село Бяла река на североизток, изток и юг; град Върбица на югозапад и запад.

Население

Числеността на населението на село Нова Бяла река според преброяванията през годините е както следва:^[4]

Година на преброяване	Численост
1934	764
1946	883
1956	541
1965	561
1975	514
1985	592
1992	572
2001	566
2011	565
2021	504

Етническият състав на населението на село Бяла река по данните за етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. е както следва:^[5]

	Численост	Дял (в %)
Общо	565	100,00
Българи	12	2,12
Турци	67	11,85
Цигани	–	–
Други	328	58,05
Не се самоопределят	6	1,06
Неотговорили	152	26,90

История

Селото е в България от 1878 г.^[6]^[7]

При някои от преброяванията на населението селото е записвано като:

Нова Бяла река – преброяване на 1 януари 1881 г. (562 жители);^[8]
Бяла Река Нова – преброяване на 1 януари 1893 г.;^[9]
Нова Бяла река (Ак дере ени махле) – преброявания на: 31 декември 1900 г.^[10]; 31 декември 1920 г.^[11]; 31 декември 1934 г.^[12]

Смята се, че селото Ак дере ени махле е съществувало като махала преди Освобождението. Името Нова Бяла река то носи по неустановени причини. Според местна легенда, двама братя от Бяла река се скарват и единият от тях, прогонен от близките си, се изселва и основава ново село – Нова Бяла река.

Населението до 1919 г. е предимно турско. Около и след 1910 г. в селото се заселват няколко бежански семейства от Източна Тракия. През 1950-те – 1960-те години пристигат преселници от Родопите, водени от нуждата да намерят поминък. През 1970 г. в Нова Бяла река се заселват 650 души от Велинград, Белица и Якоруда. Те закупуват имоти от изселващото се местно население.

Начално училище в село Нова Бяла река е построено и открито през 1911 г. За учебната 1911 – 1912 г. са били записани 35 ученика, а за учебната 1943 – 1944 г. – 60 ученика, като между тях е имало и деца от турски произход. След четвърто отделение е давано свидетелство за завършено начално образование.^[13] Общинското начално (І – ІV клас) общообразователно училище „Христо Смирненски“ в село Нова Бяла река е закрито през 2008 г.^[14]

Обществени институции

Село Нова Бяла река към 2023 г. е център на кметство Нова Бяла река.^[15]^[16]

В село Нова Бяла река към 2023 г. има:

действащо читалище „Просвета – 1930“;^[17]^[18]
джамия;^[19]
целодневна детска градина „Щастливо детство“.^[20]^[21]

Културни и природни забележителности

Ак чешмя – източно на 1,5 km под гробищата до река Кубарня. Чешма с ялаци за водопой на добитъка, със студена вода, от която падат пиявиците.
Беседка на ловно-рибарската дружинка при село Нова Бяла река. Намира се в гората южно от селото.
Манастира – едно голямо конусовидно възвишение до Хасарлъка. Вечер „улулицата“ се обажда от високото и подсеща за вечността на Балкана. На върха, на равното, преди много години е имало манастир и вероятно там са намерили усамотение и християнска проповед княз Борисовите духовници, а последователите им, избавление от турския ятяган.
Аркаръ йол – пряк път от Маломир за Бяла Река. Нивите са разположени около него, на юг към Алмалъчаир и северно към Куза.
Бентарасъ – ниви и ливади, северозападно от селото на 15 km в посока на Маломир.
Батаклъка – на изток от селото до източната част на Куза. Белорешкото – югоизточно от селото, след река Кубарня. Бозалъка – на юг от селските лозя, редуващ се с ниви и кории. Върбишкото – на запад от Топоклията, лозята и Костакиевата кория, на 3-4-5 km от селото.
Големия гьол – намира се южно над селото на 0,5 km. Там се приготвят кирпич и тухли за строеж. Неговата вода служи за водопой на добитъка.
Гюрлюджика – ниви на 2 km североизточно от селото.
Гяуртарла – самото наименование подсказва, че тая бедна „слаба“ земя, много ерозирала, се обработвала от българи. Отстои на 3 km на югозапад, непосредствено до Балкана.
Гробищата – действащо християнско гробище на 0,5 km източно.
Дядо Танасовите каваци – ниви на километър северозападно. В дола има студен извор (футул).
Кайджика – плодородни ниви на километър североизточно.
Карапетлик – ниви на 2,5 km североизточно.
Комлука – източно от Акчешмя, оттатък реката.