Никола Маринчев

Никола Маринчев
български революционер
Роден
1884 г.
Починал
15 ноември 1932 г. (48 г.)

Никола Стоянов Маринчев, наричан Коле Пешошчето,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3][4]

Биография

Никола Маринчев е роден в 1884 година в леринското село Песочница, тогава в Османската империя, от което идва и прякорът му Пешошчето. Влиза във ВМОРО в 1900 година и изпълнява куриерски, а по-късно и организаторски и терористични задачи.[2][3] В 1902 година става нелегален четник при Тане Стойчев и Дзоле Гергев.[3] През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е четник на Алексо Турунджов и взима участие и в общите революционни акции заедно със селските чети, начело с горските началници на Леринския революционен район Георги Попхристов и Христо Настев, при сраженията с турските войски: при обсадата на Псодерската кула над Лерин в Бигла планина, 14-часово сражение съвместно с въстаническите отряди от Костурския район в местността Езерцето над Псодерските кули; при нападението на казармата и превземането на Невеска, съвместно с въстаническите отряди от Кайлярския и Костурския революционен район; сражението на върха Върбица над Врабчинското езеро; сражението при село Негован (в корията) и след това при Вич планина и други.[2]

Портрет от 1920-те

След погрома на въстанието е селски войвода, помощник войвода на Дзоле Гергев. Взима участие в сраженията за изтреблението на андартските чети при селата Лесковец и Раково и при село Попадия и с турски аскер. На 15 май 1906 година е арестуван по аферата с четника Мице Коцев Гърдев, който през 1906 година е открит и загива в Песочница. Маринчев е изтезаван в Лерин и осъден на доживотен затвор в Битоля. След Младотурската революция в 1908 година е интерниран.[5]

В 1914 година, поради тормоз от новата гърцка власт, емигрира в Америка (Кантън, Охайо) и от там във Варна.[5]

Участва като делегат от Варненското македонско благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[6]

На 7 март 1926 година е избран за касиер в настоятелството на Варненското братство.[7]

През март 1929 година след Седмия конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации като представител на Варненското братство подписва брошурата „Едно необходимо осветление“.[8]

Загива[5] на 15 ноември 1932 година във Варна.[3]

На 13 април 1943 година вдовицата му Димитрина Николова Маринчева, на 64 години, родена в Търговище и жителка на Варна, подава молба за българска народна пенсия.[2] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[5]

Бележки

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 53.
  2. ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 353.
  3. ↑ а б в г Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 99.
  4. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 281.
  5. ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 354.
  6. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  7. ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (154). София, СМЕО, 9 април 1926. с. 3.
  8. ↑ Важни свидетелства за разединениетона македонската емиграция през 1928 година // Сите българи заедно. Посетен на 28 юли 2021 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“