Никола Георгиев Георгиев е български литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист, общественик. Професор в Софийския университет.

Роден е на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Завършва гимназия в София (1956) и българска филология в Софийския държавен университет (1961). През 1972 г. защитава дисертация на тема „Лириката. Развой на понятието. Същност“. Той е доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Цитиращият човек в художествената литература“ (1995), професор по теория на литературата в Софийския университет (1995). Ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии (1991 – 1995). Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Изследвания на проф. Никола Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания – на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.

Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Носител на Хердерова награда (2000)^[1] и на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“.

• „Теории и възгледи за лириката в Антична Гърция и Рим“ (студия) (1966)
• „Поява и утвърждаване на единно родово понятие лирика“ (студия) (1969)
• „Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)“. София: Наука и изкуство, 1976, 322 с.
  „Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)“, монография, електронно издание, Литернет, 2004
• „Анализ на лирическата творба“. София: Народна просвета, 1985, 138 с. (2 изд. 1994, 3 изд. 2003)
  „Анализ на лирическата творба“, монография, електронно издание, Литернет, 2003 ISBN 954-304-060-5
• „Нова книга за българския народ“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991, 132 с.
  „Нова книга за българския народ“, студии, електронно издание, Литернет, 2003
• „Сто и двадесет литературни години“. София: Век 22, 1992, 354 с., ISBN 954416023
  „Сто и двадесет литературни години“, студии, електронно издание, Литернет, 2002
• „Цитиращият човек в художествената литература“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992, 116 с.
  „Цитиращият човек в художествената литература“, студии, електронно издание, Литернет, 2002 ISBN 954-304-065-6
• „Името на розата и на тютюна“. София: Издателство на БАН, 1992, 52 с.
  „Името на розата и на тютюна“, студия, електронно издание, Литернет, 2002
• „Анализационни наблюдения“. Шумен: Глаукс, 1992, 268 с.
  „Анализационни наблюдения“, студии, електронно издание, Литернет, 2002
• „Българска хашекиада. Сборник по случай 60 години от рождението на проф. дфн Никола Георгиев“ (1997)
• „Мнения и съмнения“. София: Литературен вестник, 1999, 464 с.
  „Мнения и съмнения. По дирите на едно литературоведско чергарство“, студии, електронно издание, Литернет, 2001
• „На повратки в село – или към света? Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.“ (1999)
• „Пропасти и мостове на междутекстовостта“, студии (1999)^[2]
• „Литературни анализи“ т.1 и т.2 (учебни помагала 8 – 12 клас) (2001)
• „Почит и прочити. Литературознание на неограничените възможности“. Велико Търново: Слово, 2003, 558 с.^[3]
• „Тревожното литературознание“. София: Просвета, 2006, 280 с.^[4]
• „Учител по литература ли? Не съм от тях“. София: Просвета, 2010, 126 с.^[5]
• „Избрано в три тома“ (2017 – 2019)
  • „Том 1: Литературна теория. Питания и изпитания“. София: Изток-Запад, 2017, ISBN 978-619-01-0127-7
  • „Том 2: Литературни похождения. Автори, творби, анализи“. София: Изток-Запад, 2018, ISBN 978-619-01-0220-5
  • „Том 3: Литературоведският Вавилон. Междутекстови анализи. Диалози и мълчания“. София: Изток-Запад, 2019, ISBN 978-619-01-0477-3

За Никола Георгиев

• „Анархистът законодател. Материали в чест на проф. Никола Георгиев“. Съставители: Радосвет Коларов, Величко Тодоров, Благовест Златанов, София, Унив. изд. „Климент Охридски“, 1997.^[6]
• „Не съм от тях“. Канонът на различието“. Сборник в чест на проф. Никола Георгиев, С., 2009.^[7]

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Никола Георгиев.

• Никола Георгиев в Литернет
• Статии на Никола Георгиев в сп. „Литературна мисъл“

Статии

• „Деконструктивизмът е мъртъв, да живее...?“, в. „Култура“, бр.47, 10 декември 2004 г.
• „Заекващият диалог“, сп. „Литературна мисъл“, 1999, бр.2

Интервюта

• „Проф. Никола Георгиев: Не на професорите, а на учителите да повишат заплатите“, интервю на Бойко Ламбовски, в. „Сега“, 29 август 2001 г.
• „Капитулиралата грамотност“, разговор на Марин Бодаков и Никола Вандов с проф. Никола Георгиев, в. „Култура“, бр. 26, 28 юни 2002 г.
• „Проф. Никола Георгиев: Гледам на политиката насмешливо“, интервю на Виолета Цветкова, в. „Новинар“, 11 юни 2005 г.
• „Проф. Никола Георгиев: За човека думата оцеляване е унизителна. Признак на безпомощност“, интервю на Любен Лачански, в. „Новинар“, 24 ноември 2007 г.
• „Изповедта на един литературовед от миналия век“ Архив на оригинала от 2010-12-20 в Wayback Machine., разговор на Миряна Янакиева с проф. Никола Георгиев, в. „Литературен вестник“, бр. 40, 5 декември 2007 г.
• „Проф. Никола Георгиев: Идват трудни дни за капитализма“, интервю на Мариана Първанова, в. „Монитор“, 13 октомври 2008 г.
• „Проф. Никола Георгиев: Искам да се въведе понятието „евросерсем““, Архив на оригинала от 2009-07-10 в Wayback Machine. интервю на Хенриета Костова, в. „Марица“, 5 юли 2009 г.
• „Политиците ни днес са изтървани зайци“, интервю на Мариела Балева, в. „Труд“, 7 август 2009 г.
• „Съпротива срещу властта е най-доброто поведение“, интервю на Мариела Балева, в. „Труд“, 25 юли 2010 г.
• „Проф. Никола Георгиев: Политическият елит въвежда свой новоговор“, интервю на Димитър Стайков, в. „24 часа“, 27 януари 2011 г.
• „Проф. Никола Георгиев: Русия ще посегне на старите колонии – България и Румъния, когато ЕС се разпадне“, интервю на Димитър Стайков, в. „24 часа“, 9 октомври 2011 г.
• „Брюксел ще падне като Рим“, интервю на Йова Апостолова, в. „Стандарт“, 30 декември 2011 г.
• „Властта се укрива зад езика“, интервю на Мариела Балева, в. „Преса“, 20 август 2012 г.
• „Слагачество сменя българската дума с чужда – според господаря“, интервю на Мила Гешакова, в. „24 часа“, 22 септември 2012 г.
• „На подлизурковци като нас не се полага Нобел“, интервю на Хенриета Георгиева, в. „Марица“, 13 октомври 2012 г.
• „Проф. Никола Георгиев: Светът е на границата между ума и глупостта“, интервю на Мариела Балева, в. „Преса“, бр. 357, 7 януари 2013 г.
• „Бунтът ще свърши с разочарование“, интервю на Мариела Балева, в. „Преса“, печатно издание, бр. 715 от 10 януари 2014 г.
• „Проф. Никола Георгиев: Постарайте се да надминете най-добрите си учители“, интервю на Владимир Игнатов и Надежда Стоянова, skif.bg, 26 април 2016 г.

За него

• Яни Милчаков, „Прелъстителят и изоставените: Никола Георгиев на 75 години“, в. „Култура“, бр. 40 (2702), 23 ноември 2012 г.
• Михаил Неделчев, „Анализаторът“, в. „Култура“, бр. 41 (2480), 30 ноември 2007 г.
• Клео Протохристова, „Не съм от тях – от реторическата конвенция към епистемологичния модус“ Архив на оригинала от 2010-12-20 в Wayback Machine., в. „Литературен вестник“, бр. 40, 5 декември 2007 г.
• Владимир Янев, „Диви разкази“ в българската литературна критика“, Електронно списание LiterNet, 8 февруари 2006, № 2 (75)
• Йордан Ефтимов, „Филолог съм и нищо филологическо не ми е чуждо“, Електронно списание LiterNet, 25 август 2004, № 8 (57)
• Борис Николов, „С поезия по политиците“, в. „Култура“, бр. 50, 17 декември 1999 г.
• Иван Христов, „Черен прах (Опит върху три текста: „Книга за българския народ“ на Стоян Михайловски, „Нова книга за българския народ“ на Никола Георгиев и „Пътуване до Истанбул“ на Йосиф Бродски“, Литературен клуб, 2002 г.
• Радосвет Коларов, „Самотният бегач на дълги разстояния“, в. „Култура“, бр. 40 (2920), 24 ноември 2017

Нормативен контрол BIBSYS BNF CONOR.BG FAST GND ISNI Koninklijke LCCN NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat