Никола Петров Ванчев е български дипломат и филолог.
Биография
Роден е в 1892 година в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя. Завършва Султанския лицей в Галатасарай в Цариград.[1] Учи в юридическото училище Хукук мектеби в Солун.[2]
През 1913 година, до Междусъюзническата война е служител в Българската земеделска банка в Сяр. Участва в Първата световна война като поручик от 39 пехотен полк. Завършва право в Софийския университет.[1]
От 1 юли 1920 до 1949 година работи в Министерството на външните работи и изповеданията (МВРИ). През 1921-1927 година е служител в българските легации в Прага, Варшава и Цариград, като от май 1925 година е управляващ легацията във Варшава. От края на 1927 година е служител в легацията в Рим, от април 1931 е консул в Одрин, а от 1933 година - консул в Цариград.[3] По-късно, до септември 1942 година работи като легационен съветник в Анкара.[4]
Като съветник в Консулско-стопанската дирекция на МВРИ през 1943 година заедно с трима свои колеги Ванчев съдейства за издаването на транзитни визи за евреи, преминаващи през България за Палестина, с което спомага за спасяването на над 1000 души.[5]
От 1947 до 1948 година е пълномощен министър в Унгария, а в 1954 година е генерален консул в Цариград.[6]
Никола Ванчев е един от съставителите на издадения в 1952 година „Турско-български речник“, заедно с Гълъб Гълъбов, Генчо Класов, Трайко Попов и Васил Шанов.
Умира в 1972 година.[6]
Бележки
- ↑ а б Китипова-Попова, Людмила. В Сяр и Сярското поле – от падането на Одрин до началото на Втората балканска война (по спомени на Петко Китипов), Македонски преглед, година ХХХVІІ, 2014, кн. 2, с. 130-131
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 267.
- ↑ ЦДА, фонд 176К, опис 18, а.е. 1244, л. 3
- ↑ ЦДА, фонд 176К, опис 18, а.е. 1244, л. 190
- ↑ ЦДА, фонд 1870К, опис 1, а.е. 17, л. 1-15 - Бераха, Исак. Приносът на четирима висши служители на Българското министерство на външните работи за спасяването на чужди евреи през 1941–1944
- ↑ а б Матеева, Мария. История на дипломатическите отношения на България. Български бестселър, 2005. ISBN 9549308588. с. 665.