Никола Петров Ванчев е български дипломат и филолог.

Роден е в 1892 година в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя. Завършва Султанския лицей в Галатасарай в Цариград.^[1] Учи в юридическото училище Хукук мектеби в Солун.^[2]

През 1913 година, до Междусъюзническата война е служител в Българската земеделска банка в Сяр. Участва в Първата световна война като поручик от 39 пехотен полк. Завършва право в Софийския университет.^[1]

От 1 юли 1920 до 1949 година работи в Министерството на външните работи и изповеданията (МВРИ). През 1921-1927 година е служител в българските легации в Прага, Варшава и Цариград, като от май 1925 година е управляващ легацията във Варшава. От края на 1927 година е служител в легацията в Рим, от април 1931 е консул в Одрин, а от 1933 година - консул в Цариград.^[3] По-късно, до септември 1942 година работи като легационен съветник в Анкара.^[4]

Като съветник в Консулско-стопанската дирекция на МВРИ през 1943 година заедно с трима свои колеги Ванчев съдейства за издаването на транзитни визи за евреи, преминаващи през България за Палестина, с което спомага за спасяването на над 1000 души.^[5]

От 1947 до 1948 година е пълномощен министър в Унгария, а в 1954 година е генерален консул в Цариград.^[6]

Никола Ванчев е един от съставителите на издадения в 1952 година „Турско-български речник“, заедно с Гълъб Гълъбов, Генчо Класов, Трайко Попов и Васил Шанов.

Умира в 1972 година.^[6]

п б р Отношения между България и Полша Посолство на България във Варшава Георги Маджаров (1920 – 1921)  · Банаил Бъчваров (1921 – 1925)  · Никола Ванчев (1925)  · Владимир Робев (1925 – 1934)  · Иван Алтънов (1934 – 1935)  · Сава Киров (1935 – 1936)  · Петър Траянов (1936 – 1941)  · Павел Тагаров (1946 – 1949)  · Фердинанд Козловски (1949 – 1950)  · Христо Балиев (1950 – 1952)  · Кирил Драмалиев (1952 – 1954)  · Георги Петров (1954 – 1958)  · Христо Боев (1958 – 1961)  · Раденко Григоров (1961 – 1962)  · Демир Янев (1962 – 1966)  · Николай Чернев (1966 – 1971)  · Георги Богданов (1971 – 1974)  · Христо Шанов (1974 – 1977)  · Иван Недев (1977 – 1983)  · Георги Георгиев (1983 – 1986)  · Иван Пръмов (1986 – 1988)  · Иван Груев (1988 – 1991)  · Мирослав Иванов (1991 – 1992)  · Яни Милчаков (1992 – 1996)  · Александър Димитров (1996 – 1998)  · Александър Йорданов (1998 – 2002)  · Лъчезар Петков (2002 – 2006)  · Иван Найденов (2006 – 2013)  · Василий Такев (2013 – 2016)  · Емил Ялнъзов (от 2016 г.) Посолство на Полша в София Тадеуш Грабовски (1918 – 1925)  · Владислав Барановски (1925 – 1930)  · Адам Тарновски (1930 – 1941)  · Едмунд Залевски (1945 – 1948)  · Стефан Ханахович (1948)  · Александер Бархач (1948 – 1953)  · Мариан Шчепански (1953 – 1956)  · Леон Шигула (1956 – 1957)  · Александер Юшкевич (1957 – 1964)  · Ришард Ниешпорек (1964 – 1970)  · Йежи Шишко (1970 – 1973)  · Юзеф Мушински (1973 – 1978)  · Луцян Мотика (1978 – 1981)  · Владислав Напиерай (1981 – 1986)  · Виеслав Бек (1986 – 1990)  · Владислав Пожога (1990 – 1991)  · Тадеуш Василевски (1991 – 1997)  · Ромуалд Кунат (1997 – 1998)  · Ярослав Линденберг (1998 – 2003)  · Славомир Домброва (2003 – 2006)  · Ирена Татажинска (2006 – 2007)  · Анджей Папеж (2007 – 2010)  · Лешек Хенсел (2010 – 2014)  · Кшищоф Крайевски (2014 – 2019)  · Мачей Шимански (от 2019 г.)

Портал „Биографии“          Портал „Политика“          Портал „Право“          Портал „Македония“          Портал „История на България“