Николаус VI фон Хунолщайн умира между януари и февруари 1455 г. и е погребан в Ноймаген.
Старата династична линия на наследствените „фогтове фон Хунолщайн“ измира през 1488 г. и тяхната собственост е взета от архиепископите на Трир.
Фамилия
Николаус VI фон Хунолщайн се жени на 4 юли 1414 г. за Демудис Кемерер фон Вормс-Далберг († сл. 3 април 1455), дъщеря на Йохан X Кемерер фон Вормс († 9 октомври 1415) и Анна фон Бикенбах († 22 март 1415). Те имат десет деца:[1][2]
Герхард фогт фон Хунолщайн († сл. 1446)
Фридрих фогт фон Хунолщайн († сл. 1468)
Хайнрих († 24 февруари 1486), фогт и господар на Хунолщайн, женен на 23 март 1466 г. за Елизабет фон Болхен († между 31 октомври 1506 – 27 август 1507) и има дъщеря:
Елизабет фогт фон Хунолщайн-Ноймаген († сл. 4 юни 1538), наследничка на Ноймаген и Санкт-Йоханисберг, омъжена на 11 септември 1497 г. за Салентин VII фон Изенбург, господар на Залм-Хунолщайн († сл. 24 септември 1534)
Philipp de Lorenzi: Pfarrei Hunolstein. In: Beiträge zur Geschichte sämtlicher Pfarreien der Diöcese Trier. Band 1: Regierungsbezirk Trier, Trier 1887, S. 119 – 120.
Friedrich Toepfer: Urkundenbuch für die Geschichte des gräflichen und freiherrlichen Hauses der Vögte von Hunolstein. 3 Bände. Nürnberg 1866 – 1872.
Ingrid Bodsch: Burg und Herrschaft. Zur Territorial-und Burgenpolitik der Erzbischöfe von Trier im Hochmittelalter bis zum Tod Dieters von Nassau († 1307). Boppard 1989.
Martin Uhrmacher: dilecti fideles nostri? Niederadelige Herrschaftsbildung im 13. Jahrhundert: Der Aufstieg der Vögte von Hunolstein. In: Dietrich Ebeling, Volker Henn, Rudolf Holbach, Winfried Reichert, Wolfgang Schmid: Landesgeschichte als multidisziplinäre Wissenschaft. Festschrift für Franz Irsigler zum 60. Geburtstag. Trier 2001, S. 23 – 43. (1 Karte)