Николай Николаев (бате Николай)
български актьор
Роден	Николай Стефанов Николаев 18 октомври 1940 г. Силистра, Царство България
Починал	6 март 2018 г. (77 г.) София,  България
Активност	1964 – 2015
Брачен партньор	Ана Маргарита Зина Деница Шопова
Деца	Стефан Николаев Деница Николаева Надежда Николаева
Уебсайт	Страница в IMDb
Николай Николаев (бате Николай) в Общомедия

Николай Стефанов Николаев е български актьор. Известен е и с псевдонима Бате Николай.

Николай Николаев е роден на 18 октомври 1940 г. в Силистра. Син е на Стефан Николаев, внук на поп Никола, свещеник от Русе и родственик на Васил Левски. Брат е на илюзиониста Васил Николаев-Орфи. Баща е на българския художник Стефан Николаев.

През 1947 г. семейството му се премества да живее в София. Баща му става директор на Музикалния театър.

Артистичната картина на рода допълват сестрата на майка му Теофана Калинова и свако му Любен Калинов, които са едни от големите комедийни артисти на България.

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски през 1965 г. Играе 26 години на сцената на Народния театър.

Николай Николаев започва работа в БНТ през 1964 г., а през 1967 създава най-дълго просъществувалото в Европа детско предаване „Сладкарница Захарно петле“. С това предаване изгрява неговата звезда като „Бате Николай“, което води заедно с Мариана Аламанчева.^[1] Заедно с актьора Марин Неделчев влизат в трупата на италианския цирк „Нандо Орфей“ и правят големи турнета като клоуни-фокусници. Участва в Коледна програма за телевизията – „Манежа на сънищата“, с участието на Елизабет Тейлър.

Под псевдонима „професор Коко“ завежда „Клиника по психо и смехотерапия“ в Института „Пирогов“, носител на държавни отличия, академик от Българската академия за наука и изкуство (БАНИ).^[2] От 2002 година е пенсионер, но и след това се изявява актьор.

През 1984 г. създава Държавния вариететен театър в Габрово, който просъществува 10 г.

Николай Николаев умира на 6 март 2018 г. на 77 години след прекаран инсулт.^[3]

• Заслужил артист (1977)

• „Хъшове“ на Иван Вазов – Бръчков
• „Сенките на забравените деди“ на Карл Сейгън
• „Иван Кондарев“ на Емилиян Станев – Цар Борис III
• „Глупаци“ на Нийл Саймън
• „Нашенци“ по Чудомир
• „Двубоят на столетието“ – Гьбелс
• „Лайпцигския процес“ – Ван дер Любе
• „Под игото“ (Иван Вазов) – Колчо слепеца
• „Иван Кондарев“ – цар Борис III

• „Ах, този вуйчо“ (1988) (тв мюзикъл), 2 части
• „Арсеник и стара дантела“ (1979) (от Джоузеф Кесълринг, реж. Асен Траянов), 2 части
• „Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов)
• „Война в джунглата“ (1974) (Димитър Подвързачов)
• „Лют звяр“ (1973) (Никола Русев)
• „Тайната на младостта“ (1972) (Миклош Дярваш)
• „Албена“ (1968) (Йордан Йовков)
• „Болничната стая“ (1964)

• „Трето българско царство и половина“

• „Играта на играчките“ – Господин Картоф, 1996
• „Играта на играчките 2“ – Господин Картоф, 2008
• „Играта на играчките 3“ – Господин Картоф, 2010
• „Невероятните неприключения на Флапджак“ – Капитан Скръц, 2009-2011

• В Общомедия има медийни файлове относно Николай Николаев
• Николай Николаев (актьор) в Internet Movie Database ((en))
• Профил в сайта BGMovies.info
• Николай Николаев в Кино-Театър ((ru))
• Николай Николаев в КиноПоиск ((ru))

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „България“