PROFILPELAJAR.COM

Натриев хипохлорит
	Натриев хипохлорит
Имена
По IUPAC	натриев хипохлорит
Други	белина
Свойства
Формула	NaClO
Моларна маса	74,44 g/mol
Външен вид	бели кристали
Плътност	1,11 g/cm³
Вискозитет	– cP при – °C
Точка на топене	18 °C (пентахидрат)
Точка на кипене	101 °C (разлагане)
Разтворимост във вода	29,3 g/100 ml (0 °C)
Диполен момент	– D
Термохимия
Стандартна енталпия на образуване	−350,4 kJ/mol
Опасности
Основни опасности
NFPA 704	0 2 1 OX ;
Точка на самозапалване	– °C
Сродни съединения
Сродни аниони	натриев хлорид,; натриев сулфат,; натриев карбонат
Сродни катиони	калциев хипохлорит (хлорна вар)
Сродни	калиев хлорат калиев перхлорат
Идентификатори
CAS номер	7681-52-9
PubChem	23665760
ChemSpider	22756
Номер на ООН	1791
KEGG	D01711
MeSH	D012973
ChEBI	32146
ChEMBL	CHEMBL1334078
RTECS	NH3486300
ATC	D08AX07
SMILES	–
InChI	InChI=1S/ClO.Na/c1-2;/q-1;+1
InChI ключ	SUKJFIGYRHOWBL-UHFFFAOYSA-N
UNII	DY38VHM5OD
	Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
	Натриев хипохлорит в Общомедия

Натриевият хипохлорит с химична формула NaClO е натриева сол на хипохлористата киселина HClO. В домашния бит е познат под името белина. Използва се в различни домакински препарати за почистване, дезинфекция на санитарни помещения и басейни, отстраняване на плесен, избелване на дрехи и други.

Корозивните свойства на съединението, широкото му разпространение и продуктите му на реакция го правят рисков фактор. Смесването на течна белина с други почистващи препарати, например киселини или амоняк, може да доведе до образуването на отровни газове.^[1]

Получаване

В лабораторни условия натриевият хипохлорит се получава при пропускане на хлор през разтвор на натриева основа при невисоки температури по уравнението:

\mathrm {2\ NaOH+Cl_{2}\longrightarrow NaCl+NaClO+H_{2}O}

При по-високи температури (над 40 – 50 °C) на разтвора натриевият хипохлорит се разпада с образуване на натриев хлорид и натриев хлорат.

\mathrm {3\ NaClO\longrightarrow 2\ NaCl+NaClO_{3}}

В индустрията се получава при т.нар. хлоралкална електролиза, при електролиза на воден разтвор на натриев хлорид.

При това на катода се получава натриева основа, а на анода – хлор, които реагират по гореописаното уравнение.

Свойства

Съединението е много силен окислител и влиза лесно в реакции с други вещества. В кристална форма то е нестабилно и не може да се съхранява дълго време. Водните разтвори са по-устойчиви (особено в алкална среда, при pH > 7). Дезинфекциращото и избелващото действие на натриевия хипохлорит се дължи на отделянето на атомен кислород [O], който разрушава органични съединения.

Съединението се разлага бавно, като между продуктите на разпада са кислород, хлор и хлорен диоксид, поради което се усеща слаба миризма на хлор. С киселини реагира бурно, като се отделя хлор. По тази причина не трябва да се смесват препарати на хипохлоритна основа (белина) с почистващи препарати съдържащи киселини (кислол – солна киселина). При реакция с вещества на амонячна основа (амоняк, амониеви соли, амини) могат да се получат хлорамини, които са токсични.

Източници

↑ (2013): "Sodium Hypochlorite Архив на оригинала от 2022-08-12 в Wayback Machine." Stanford Linear Accelerator Laboratory Safe Handling Guideline, chapter 53, product 202.