Мъзгош Мазгош/Mazgoš
Мъзгош 43.0672, 22.9036
Страна	Сърбия
Окръг	Пиротски окръг
Община	Цариброд
Надм. височина	692 m
Население	30 души (2011)
Телефонен код	010

Мъзгош (на сръбски: Мазгош или Mazgoš) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

Село Мъзгош се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 16 километра североизточно от Цариброд. Разположено е на юг от планината Видлич, в близост до днешната сръбско-българска граница. От извора край селото се образува Мъзгошката река, ляв приток на Забърдската река.

В землището на Мъзгош е открита керамика, датирана от енеолитната епоха (3300-2200 пр.н.е.)

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Мозгаш е отбелязано като село с 9 домакинства.^[1] Мъзгош се споменава в османотурски данъчен регистър на джелепкешаните от 1576 година под името Мозгошик. Там са посочени три данъчно задължени лица – Боре Воин, Воислав Радослав и Дане Радослав. Целият налог за селото е 110 овце. По това време то е част от казата Шехиркьой (Пирот).^[2] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават трима войнуци от село Мозгош – Илия Пенин, Неделко Божьо и Трайко Лалин.^[3]

По време на кратката сръбска окупация през първата половина на 1878 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Станинци.

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Мъзгош е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

Границата от 1920 година (базираща се на Ньойския договор от 1919), разделя на две части землището на селото.^[4]

Населението на Мъзгош е предимно българско. Според преброяванията то се разпределя по следния начин:

• 1900 г. – 435 д.
• 1905 г. – 474 д.
• 1921 г. – 525 д.
• 1948 г. – 525 д.
• 1953 г. – 449 д.
• 1961 г. – 338 д.
• 1971 г. – 186 д.
• 1981 г. – 125 д.
• 1991 г. – 64 д.
• 2002 г. – 27 д.
• 2011 г. – 30 д.

Малцината останали жители на Мъзгош се занимават със земеделие и скотовъдство.

Селото е разположено върху находища от лигнитни въглища, които макар и не много интензивно се експлоатират (От българската страна на границата се намира мина Станянци).

• Перица Донков (1956), художник

• Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.187-188

Портал „География“          Портал „Сърбия“