PROFILPELAJAR.COM

Моше Даян
משה דיין
	Моше Даян משה דיין
израелски офицер и политик
Роден	20 май 1915 г. Дегания, дн. Израел
Починал	16 октомври 1981 г. (66 г.) Тел Авив, Израел
Погребан	Нахалал, Израел
Награди	кавалер на Почетния легион
Политика
Партия	Израелска партия на труда (1968 – 1981); Мапаи (1959 – 1965)
Семейство
Деца	3
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Моше Даян в Общомедия

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Моше Даян.

Моше Даян (на иврит משה דיין) е израелски офицер и политик. Той е началник-щаб на израелската армия по време на Суецката криза (1956-57) и военен министър по време на Шестдневната война и Войната от Йом Кипур. Както в родината си, така и за външния свят, той се превръща в символ на военните успехи на новата израелска държава.

Военна кариера

Моше Даян е първото дете, родено в кибуца Дегания Алеф в Палестина, тогава част от Османската империя. През 1929 г., съвсем млад, се включва в Хагана, а през 30-те години е обучаван от британския офицер Орд Уингейт, организирал еврейски партизански групи в Палестина.

През 1939 г. Моше Даян е арестуван от британците след забраната на Хагана. След възстановяването на сътрудничеството между британските власти и Хагана през 1941 г., той се присъединява към австралийските войски, воюващи срещу френските сили в Сирия, където губи лявото си око.

По време на Арабско-израелската война от 1948 г. Даян заема различни длъжности. Първоначално командва защитата на долината на река Йордан, след това ръководи различни части на централния фронт. През 1949 участва в преговорите за сключване на примирие с Йордания.

Моше Даян особено допада на министър-председателя Давид Бен-Гурион и, заедно с Шимон Перес, се превръща в един от най-доверените му хора. След войната от 1948 г. бързо се издига във военната йерархия и през 1955 г. става началник-щаб на армията. В това качество той планира и провежда нападението в Синайския полуостров по време на Суецката криза от 1956, което му създава международна репутация на военен стратег. През 1958 г. напуска армията и се заема с политическа дейност.

Политическа кариера

През 1959 г. Моше Даян е избран за депутат в Кнесета от лявата партия Мапаи, водена от Давид Бен Гурион и до 1964 г. е министър на земеделието. Заедно с други привърженици на Бен Гурион, през 1965 г. той се включва в отделилата се от Мапаи партия Рафи. Въпреки личната неприязън между двамата, с нарастването на международното напрежение през 1967 министър-председателят Леви Ешкол назначава Даян за военен министър.

Макар че не участва пряко в планирането на Шестдневната война от юни 1967 г., назначаването на Моше Даян допринася за успеха на Израел. След войната Даян, сред чиито качества скромността не е на първо място, полага големи усилия, за да си припише заслугата за победата. През следващите години той е много популярен в Израел и се очаква в бъдеще да оглави правителството. По това време Моше Даян е водач на твърдото крило в Партията на труда, към която през 1968 г. се присъединява Рафи, и се противопоставя на всякакво връщане на Израел в границите от преди 1967 г. С времето той смекчава позициите си и по-късно играе важна роля в сключването на мирно споразумение между Израел и Египет.

След смъртта на Леви Ешкол през 1969 г. Даян остава военен министър и при новия премиер Голда Меир. Той е на този пост и при катастрофалното начало на Войната от Йом Кипур, започнала на 6 октомври 1973 г., за което и той носи известна отговорност. В навечерието на войната, въпреки данните от разузнаването, той не обявява обща мобилизация, нито нанася превантивен удар срещу Египет и Сирия. Той очаква, че Израел ще успее да победи с лекота дори при нападение на арабите, а не иска Израел да бъде представен като агресор.

След тежките поражения през първите два дни на войната, Моше Даян е готов да обяви на пресконференция „падането на Третия храм“, но това му е забранено от министър-председателя Меир. Той дори започва да говори открито за използване на оръжия за масово унищожение срещу арабите. Все пак Даян успява да възвърне самообладанието си и успешно ръководи израелската армия през останалата част от войната.

След края на войната правителството на Меир пада, а, според негови познати, самият Моше Даян изпада в тежка депресия. През 1977 г., въпреки че е избран за депутат от Партията на труда, той става външен министър в правителството на Ликуд, начело с Менахем Бегин, което е посрещнато с неодобрение от много негови съпартийци. Като външен министър той играе важна роля в сключването на Кемпдейвидското споразумение, което прекратява войната с Египет. През 1979 напуска правителството, поради несъгласие с твърдата политика на премиера. На следващата година Моше Даян основава новата партия Телем, която се обявява за едностранно отделяне от Западния бряг и Ивицата Газа, но през октомври 1981 г. умира в Тел Авив от рак на дебелото черво.