Михаил (Хали) Николов Татарчев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Михаил Татарчев е роден през 1864 година в Ресен, тогава в Османската империя. Негов брат е Христо Татарчев, съосновател на ВМОРО, синът му Асен Татарчев е виден деец на ММТРО. Негов братовчед е Божирад Татарчев и внук е главният прокурор на България Иван Татарчев. Михаил Татарчев се занимава с търговия и през 1895 година става член на Ресенския революционен комитет на ВМОРО заедно с Никола Ляпчев, Петър Стрезов и Костадия Стрезов.^[1][2] Заради революционната си дейност турската власт 2 пъти го вкарва в затвора през 1906 година и февруари 1908 година.

След Младотурската революция от юли 1908 година Михаил Татарчев става председател на Ресенското подразделение на Съюза на българските конституционни клубове.

След Балканската война, когато Ресен е окупиран от Сърбия, чета на Черна ръка, начело с Василие Търбич задига от Татарчев 4 тона пшеница.^[3] След като Татарчев отказва да подпише фалшива декларация, в която признава, че ресенчани са сърби и новата сръбска власт през 1913 година го екстернира^[4] заедно с останалите градски първенци и Търпо Поповски.^[5] По-късно същата година година е арестуван от гръцката власт в Солун и лежи в затвора Беяз куле.^[6]

По време на Първата световна война, при временната окупация на Ресенско от български части, Михаил Татарчев е кмет на Ресен.^[7] Убит е на 5 юли 1917 година в Ресен от сърбоманина Келеша,^[8] или от Наум Андреев Милошев, защото не е попречил на българските власти да бъде интерниран баща му Андрея Милошев.^[9][10]

Портал „Македония“